О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 954
София, 27.09.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4180/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма],[ЕИК], [населено място], чрез процесуален представител адвокат М. К. против въззивно решение на Окръжен съд-Хасково № 65/1.03.2013 г., постановено по гр. д. № 84/2013 г., с което са уважени предявените от М. Н. М. от [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли решението да се отмени и постанови друго, с което исковете да се отхвърлят с присъждане на разноски за всички инстанции.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Формулиран е материалноправен въпрос: При извършване на подбор съобразно изискванията на чл. 329 КТ, следва ли да се приеме, че за работодателя съществува задължение за посочване на критериите за оценка и също така задължение за подробно определяне съдържанието на отделните показатели на оценяване, за да е упражнено законосъобразно правото на подбор. Позовава се на Р. № 525/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1446/2009 г., ІV г. о. и Р. № 187/15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3912/2008 г., ІІІ г. о.; т. 3 на ТР № 2/2.07.2004 г. на ОСГК на ВКС; Р. № 126/2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1227/2010 г., ІІІ г. о. Посочен е и процесуалноправен въпрос за задължението на съда при преценка на събраните доказателства да съобрази правилата на логиката, като се твърди, че е разрешен в противоречие с т. 3 на ТР № 2/2.07.2004 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/17.07.2001 г.
За ответника по касация М. Н. М. е подаден писмен отговор на жалбата чрез процесуален представител адвокат Н. Г.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира следното:
И двете съдебни инстанции са признали уволнението за незаконно, поради недоказано от работодателя основанието за прекратяване на трудовия договор съкращаване на щата на заеманата от ищеца длъжност „роководител „Сектор експлоатация” при Локомотивен район-Д. на ПТП-П.. Длъжността не съществува по щатното разписание, в сила от 4.11.2011 г., но трудовата функция е останала да съществува като съществено съдържание на длъжността „инженер експлоатация”, което е установено при съпоставка на трудовите функции по длъжностните характеристики на двете длъжности, заключение на вещо лице и свидетелски показания.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният въпрос, формулиран от касатора, не съставлява правен въпрос по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. По посочения от касатора въпрос въззивният съд не се е произнасял, същият въпрос не е бил предмет на делото. Спорният по делото правен въпрос касае основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно: налице ли е реално съкращаване на заеманата от ищеца длъжност.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касатърт следва да заплати на ответника по касация сумата 350 лв., направени разноски по делото за тази инстанция съгласно договор за правна защита и съдействие № 3/2013 г. от 20.05.2013 г.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Хасково, Граждански състав № 65/1.03.2013 г., постановено по гр. д. № 84/2013 г. по касационна жалба от [фирма],[ЕИК], [населено място], [улица].
ОСЪЖДА „Б. – Товарни превози”,[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на М. Н. М., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, офис № 24, адвокат Н. Г. сумата 350 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: