О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 29.01.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1189/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [община], представлявана от кмета на общината К. Й. чрез процесуален представител ю.к. Д. Д. против въззивно решение на Варненски окръжен съд, ГО, VІІІ състав № 1548/31.07.2012 г., постановено по гр. д. № 1998/2012 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Варненски районен съд, ІХ състав № 1964/3.05.2012 г., постановено по гр. д. № 1893/2012 г., с което са уважени обективно съединените искове на Волен Н. М. ЕГН [ЕГН] против [община] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно с присъждане на направените разноски по делото в размер на сумата 681.58 лв. и държавна такса в размер на 285.54 лв.
С изложени с жалбата аргументи относно допустимостта на касационно обжалване касаторът е посочил основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че решението е постановено в нарушение на чл. 193 КТ, на чл. 195 КТ и противоречи на задължителна практика на Върховния касационен съд по следните материалноправни въпроси: Нарушена ли е процедурата по чл. 193 КТ за налагане на дисциплинарно наказание в случай, че на служителя е била дадена възможност да даде обяснения, но същият не се е възползвал от тази възможност; Спазено ли е изискването за излагане на мотиви по чл. 195 КТ, когато работодателят е посочил в заповедта точно и ясно нарушението, за което е наложено дисциплинарно наказание. Посочени са съдебни решения.
За ответника по касация Волен Н. М. не е изразено становище по повод жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Доколкото поставените от касатора въпроси съставляват правни въпроси и е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК не е изпълнено от страна на касатора специалното изискване на т. 1 от чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно: повдигнатите от касатора правни въпроси да са решени от въззивния съд в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд /съгласно разясненията с т. 2 от цитираното тълкувателно решение/.
Вярно е точно обратното.
Въззивният съд се е произнесъл по повдигнатите от касатора правни въпроси в съответствие с трайната съдебна практика на Върховния касационен съд.
Приложените към изложенията съдебни решения Р. № 878/14.11.1990 г. на ВКС по гр. д. № 793/90 г., ІІІ г. и Р. № 137/2.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 20/2009 г., ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК не са относими към процесния случай.
Твърдението на касатора-ответник по делото /заявено с писмен отговор на исковата молба, стр. 22 от гр. д. № 1893/12 г., В./, че „на ищеца е предоставена възможност да даде обяснения за извършеното нарушение преди налагане на дисциплинарното наказание, но същият не се е възползвал от предоставената му възможност” не се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Правилно въззивният съд е посочил, че заповедта, с която на ответника по касация е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. В заповедта за уволнение не е описано конкретното нарушение на трудовата дисциплина с обективните му признаци-подробно, точно и ясно. Мотиви за извършено нарушение на трудовата дисциплина не се съдържат в друг акт на работодателя, който да е посочен в заповедта за уволнение и да е доведен до знанието на служителя.
Възпроизвеждането на текста на нарушението на трудовата дисциплина, така както е формулирано с текста на закона /разпоредбата на чл. 187, т. 8 КТ/, не е достатъчно съгласно императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ и трайната практика на Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд, ГО, VІІІ състав № 1548/31.07.2012 г., постановено по гр. д. № 1998/2012 г. по касационна жалба на Община-В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: