О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 294
София, 25.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 6867/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и [фирма], срещу решение № 120/09.07.2013 год. по в. гр.д. №232/2013 год. на Апелативен съд [населено място] , с което се потвърждава решението на Варненския окръжен съд №193/ 06.03.2013 год. , постановено по т.д. № 816/2012 год., с което се обявява за недействителен спрямо Обединена Българска банка договор за покупко- продажба на недвижим имот , сключен на 16.12.2009 год. ,обективиран в нот. акт №49,том VІ д. 1033/2009 год. на Нотариус с рег. №147, по силата на който [фирма], представлявано Т. С. С. продава на [фирма] описания в нотариалния акт недвижим имот и са присъдени разноски.
С касационната жалба се представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Обединена Българска банка АД [населено място] оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба в писмен отговор по делото. Претендира разноски.
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което са процесуално допустими.
При въведената с ГПК /2008 г./ факултативност на касационното обжалване /,свързана с предварителната селекция на касационните жалби, за да се разгледа жалбата „ по същество” следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /
С оглед правомощията си по чл. 288 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на [фирма], Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., приема следното:
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следните материално- правни въпроси:1 Следва ли да се приеме, че лицата са „свързани” по смисъла на закона, когато между датата на прекратяване на трудовото правоотношение и датата на осъществяване на отчуждителната сделка, е минал период от време , през които същите се са се намирали в трудово- правна обвързаност.
2. Следва ли да се тълкува разширително ал.2 на чл. 135 ЗЗД с включването на поясненията, дадени за „свързани лица” в пар.1ДР от ТЗ и пар.1 от ДР от ДОПК.
3. Следва ли да се приеме , че е налице знание от страна на купувача за това , че с процесната сделка уврежда кредитора на продавача, когато приобретателя по сделката е бил в период преди сключването й, в трудово- правна обвързаност с продавача.
Касаторът счита, че по отношение на тези въпроси е изпълнено основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК – същите са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Поставените от касатора въпроси нямат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР №1 от 19.02.2010 год. по ТД №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС /т.1/ Първите два въпроса третират понятието „ свързани лица” в контекста на изискването на чл. 135,ал.1,изр.2-ро ЗЗД – лицето, с което длъжникът договаря, да знае, че със сделката се увреждат интересите на кредитора на длъжника. Въпросът дали прехвърлителят и преобретателят, респ. техните органи на управление, са били „свързани лица” не е бил въпрос, който съдът е разгледал в цитирания контекст. За да приеме, че е изпълнен субективният елемент на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, съдът е обсъдил данните по делото, че П. Т. е едноличен собственик на капитала и управител на купувача по атакуваната сделка – [фирма], че същевременно с това е бил финансов мениджър на продавача [фирма] и в това си качество го е представлявал пред [фирма], както че трудовия му договор с [фирма], е прекратен на 01.12.2009 год. и няколко дни след това са започнали отчуждителните сделки на имотите от „Нов дом- С.” в полза на [фирма] . На базата на тези установени по делото обстоятелства съдът е направил своя извод за изпълнение на субективния елемент от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД.
Третият поставен въпрос има фактически, а не правен характер. Наличието или липсата на знание от купувача , че с процесната сделка се уврежда кредитора на продавача, са фактически изводи, които съдът прави въз основа на събраните по делото доказателства .
Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това непосочването на такъв въпрос, или посочването на въпрос, който не отговаря на визираните вече изисквания за правен въпрос, е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Последното е така, доколкото допълнителните основания за допустимост по чл. 280 ,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК могат да бъдат изпълнени единствено във връзка с конкретен въпрос.
Поради последното не се налага обсъждането на основанието по чл. 280,ал.1,т. 3 ГПК, на което касатора се позовава.
По горните съображения касационното обжалване по тази касационна жалба не следва да се допуска.
Относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на [фирма], [населено място]:
В представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:
1. Процесуалноправен въпрос: Допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД когато наличните имущества на един длъжник са недостатъчни да удовлетворят неговите кредитори , ако той е спрял изпълнението на своите парични задължения при наличие на висящо производство по несъстоятелност на този длъжник или правата на отделните негови кредитори следва да бъдат удовлетворени чрез съответните отменителни искове по ТЗ.
2. Материалноправни въпроси:
– Какво е правното положение на едно лице, поръчител по договор за банков кредит , наименован съдлъжник по същия кредит , ако това лице не е получило лично никакви средства, а отговаря солидарно за чуждия дълг по силата на договора след като неговото имущество не се е увеличило по повод получения кредит ?
– Може ли по реда на чл. 135 ЗЗД да се обявяват за относително недействителни сделки между юридически лица или при такива, които увреждат кредитор, той може да търси правата си само по реда на Търговския закон.
– Въпросът свързан с правните последици от обезценяването на недвижимите имоти, включително и когато те са служили като обезпечение по договори за банков кредит поради независещи от собственика икономически причини и възможността му да извършва сделки на разпореждане с други свои имущества.
Формулираните от касатора процесуалноправен и материалноправни въпроси не са били предмет на разглеждане във въззивното решение . Последното произтича от обстоятелството, че същите не са били поставяни под формата на доводи пред въззивната инстанция. Следва да се посочи също така, че първият поставен въпрос се основава на невярно твърдение. Извършената от настоящата инстанция служебна справка в Търговския регистър, сочи , че по отношение на дружеството не е открито производство по несъстоятелност, а на осн. чл. 629а ГПК са наложени предварителни обезпечителни мерки. Последният т.нар. „материалноправен въпрос” няма изобщо характер на въпрос за да бъде обсъждан.
Поради липса на правни въпроси касационното обжалване не следва да се допуска. Независимо от това следва да се посочи, че касаторът само бланкетно се е позовал на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК без да ги обосновава и да представя задължителна практика на ВС и ВКС във връзка с основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация направените в прозводството разноски в размер на 5 684,37 лв. заплатено по договор за правна помощ адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120/09.07.2013 год. по в. гр.д. №232/2013 год. на Апелативен съд [населено място] .
Осъжда [фирма],гр. София и [фирма] да заплатят на [фирма] , [населено място] разноски в размер на 5 684,37 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: