2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
[населено място], 02.02.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1096 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Агенция”М.”,[населено място], срещу решение от 05.03.2010г., постановено по гр.д.№703/2008г. на С. градски съд, с което след като частично е отменено решение от 28.09.2007г. по гр.д.№11016/2006г. на С. районен съд, са уважени предявените от Д. Е. Х. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Д. Е. Х. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след като е отменено частично първоинстанционното решение, е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на Д. Е. Х., извършено със заповед №801/24.02.2006г. на директора на Агенция”М.” и Х. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „митнически сътрудник” в отдел”митническо разузнаване и разследване” в М. К. при Р.-София.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Неправилно сочи като такъв въпрос: ищецът извършил ли е нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.1 от КТ. Соченият от жалбоподателя въпрос е от значение за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за правилността на обжалваното въззивно решение, и не представлява правен въпрос от значение за изхода на спора като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
Възпроизведени са доводи от касационната жалба, които не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.03.2010г., постановено по гр.д.№703/2008г. на С. градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: