О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
София, 3012.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 705/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ,изр. 2-ро ГПК.
С определение № 235/18.10.2011 год. по гр.д. № 594/2011 год. на ВКС , 3-то г.о. са оставени без разглеждане касационните жалби на И. М. Р. от [населено място] , обл. П. гр.д. №594/2011 год. и на [община] , обл. П. срещу решение от 22.12.2010 год. по в. гр.д. № 2990/2010 год. на Пловдивския окръжен съд в различни негови части поради недопустимост на касационните жалби предвид разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК / ред. ДВ бр. 100/2010 год. в сила от 21.12.2010 год./
Определението е обжалвано с частна жалба , както от И. М. Р. , така и от [община] . И двете частни жалби съдържат оплаквания за неправилност на определението като се позовават на разпоредбата на пар. 25 от ПЗР на ЗИДГПК / ДВ бр.100/2010 год./ , според която висящите производства се разглеждат по досегашни ред. С оглед на това считат, че разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК / ред. ДВ бр.100/2010 год. /, която определя цена на иска над 5 000 лв. като условие за процесуална допустимост на касационната жалба е неотносима към подадените от тях касационни жалби.
Частните жалби са подадени в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгл. чл. 274,ал.2, изр. 2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни.
По делото няма спор, че искът, по който е постановено въззивното решение е с цена под 5 000 лв. Спорът е относно това дали предвид пар. 25 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ бр.100/21.12.2010 год./ разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК, въвеждаща този минимум като условие за процесуална допустимост на касационната жалба, в случая е приложима.
Трайната практика на ВКС приема, че когато касационната жалба е подадена до 21.12.2010 год. по отношение на нейната допустимост се преценява разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК в старата й редакция, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Следователно приема се, че следва да има висящо касационно производство за да се приложи досегашния ред по отношение обжалваемостта на въззивното решение пред касационния съд, а не да има висящо производство въобще.
Обжалваното определение на друг тричленен състав на ВКС е съобразено с това тълкуване. Както касационната жалба на И. М. Р. така и тази на [община] , обл. П. са депозирани след 21.12.2010 год. / първата на 17.01.2011 год. и втората на 10.02.2011 год. /.С оглед на това определението е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед на горните съображения , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 235/18.10.2011 год. по гр.д. № 594/2011 год. на ВКС , 3-то г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: