О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 962
София, 06.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1594/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. А. срещу решение от 22.06.2011 год. по в. гр.д. №1138/2011 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 8-ми състав, с което след като е отменено изцяло решението по гр.д. №5119/2008 год. на Софийски градски съд, Г.О. 1-15 състав е постановено ново решение, с което на осн. чл. 87,ал.3 ЗЗД е развален договор за продажба от 09.11.2007 год., сключен между [фирма] и М. А. К., обективиран с НА № 117, н.д. №290/2007 год. на нотариус с рег. № 034, с район на действие СРС с предмет : правото на строеж за изграждане на ап.№ 9 на пети етаж в бъдеща сграда с площ от 180,31 кв.м, ведно 3.2177% ид. части от общите части на сградата и паркомясто №13, което ще бъде изградено в бъдещата сграда, ведно с 5.9015% ид. части от общите части на сградата, която ще бъде изградена в имот в [населено място] в местност „М. ливади-запад”, съставляващ УПИ № VІ-944 от квартал 29 по плана на града и ответникът В. Ц. А. е осъден да заплати разноски в размер на 5 251,28 лв.
В касационната жалба, се правят оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон /касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК/.
Касаторът моли решението да бъде обезсилено като процесуално недопустимо или да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение ,с което предявеният иск да бъде отхвърлен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], оспорва основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото решението не е недопустимо и не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване.
Евентуалната недопустимост, респ. нищожност на въззивното решение са изведени като самостоятелни основания за допустимост на касационното обжалване / извън изрично регламентираните по чл. 280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК/ по тълкувателен път с Тълкувателно решение №1/19.02.2010 / т.1/, като за тях съдът следи служебно, дори и без изрично позоваване от страна на касатора.
В случая касаторът навежда твърдение и развива доводи за недопустимост на въззивното решение.Счита , че решението на САС е постановено по недопустим иск , тъй като липсва решение на общото събрание на дружеството [фирма],гр. София за предявяване на иска за разваляне на процесния договор.С оглед на това според него искът е предявен и производството по него е образувано при липса на абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.
Съгласно чл. 137,т.7 и 8 ТЗ, Общото събрание на дружеството с ограничена отговорност взема решение за придобиване или отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях , както и за предявяване на искове срещу управителя или контрольора на дружеството и назначава представител за водене на процеси срещу тях.Тези искове имат за цел да ангажират личната отговорност на управителя или контрольора във връзка с техни действия в това им качество, от които са настъпили вреди за ТД / чл. 145 ТЗ/. Законът не предвижда да има решение на общото събрание на дружеството като предпоставка за предявяване на иск с пр. осн. чл. 87,ал.3 ЗЗД . Същевременно , дори искът по чл. 87,ал.3 ГПК да има като резултат връщане в патримониума на дружеството на недвижим имот или ограничено вещно право , неговото предявяване не попада в хипотезата на чл. 137,т.7 ТЗ , която има предвид извършване на сделки / а не предявяване на искове/ от дружеството за придобиване или отчуждаване на недвижими имоти или вещни права.
Следователно на соченото основание въззивното решение не е недопустимо.
При извършената служебна проверка съдът не установява други основания за евентуална недопустимост или нищожност на решението.
Досежно останалите правни въпроси формулирани от касатора , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното:
Всички останали пет броя въпроси на касатора касаят привидността /симулацията / като порок на сделките и са предпоставени от неправилното възприемане на постановените мотиви на решението.Според въззивният съд симулативно е съдържащото се в нотариалния акт изявление , че посочената в акта цена е платена , а не, че сделката , която е отразена в акта е симулативна / привидна/. Напротив въззивният съд приема, че сделката по процесния нотариален акт е покупко-продажба, която подлежи на разваляне поради неизпълнение на поетото в нея задължение за заплащане на договорената цена. Симулативно е съдържащото се в нотариалния акт изявление за платена цена, а не обективираната в него сделка.
С оглед на това въпросите така както са формулирани не са били предмет на разглеждане във въззивоното решение и не са обусловили изхода на спора по делото и поради това не съставляват правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. / В. в тази връзка т.1 от ТР № 1/ 19.02.2010 год. по т.д. № 1/2009 год. на О. на ВКС./
Доколкото формулирането на правен въпрос е основната предпоставка за допустимост на касационното обжалване, неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Обстоятелството, че при разрешаването на идентичен спор между страните е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е неотносимо към преценката за допустимост на настоящото въззивно решение .
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция касаторът В. Ц. А. следва да бъде осъден да заплати на [фирма], [населено място], направените в производството разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.06.2011 год. по в. гр.д. №1138/2011 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 8-ми състав.
Осъжда В. Ц. А. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място], направените в производството разноски в размер на 500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: