О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
София, 29 март 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 151/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. С.-прокурор в Апелативна прокуратура-Б. против въззивно решение на Апелативен съд-Б. № 80/3.10.2012 г., постановено по гр. д. № 207/2012 г.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение на Окръжен съд-Бургас № 41/27.04.2012 г., постановено по гр. д. № 1481/2011 г., с което Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на Х. Н. Е. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], област Б. сумата 27 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди във връзка с повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 116, т. 9 и т. 10 НК и чл. 325, ал. 2 НК, наказателното преследване по които е прекратено, ведно със сумата 9 697.15 лв., законна лихва върху главницата, считано от 17.08.2008 г. до 16.08.2011 г., законна лихва върху главницата, считано от 17.08.2011 г. до окончателното изплащане и сумата 1 036.22 лв. съдебно-деловодни разноски.
Жалбоподателят обжалва решението във връзка с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с молба обезщетението да се намали под присъдения от двете инстанции размер. Счита се решението в обжалваната част за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Формулиран е материалноправен въпрос за прилагането на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди с разбирането, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС-ТР № 3/22.04.2005 г., ВКС, ОСГК, ППлВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № ?.01.2001 г., ВКС, ОСГК, т. 19 с присъждане на обезщетение и за вреди, които не са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Приложени са цитираните съдебни актове.
За ответника по касация Х. Н. Е. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат С. П. от Б.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване В. о гражданско отделение констатира, че обжалваното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По посочения от касатора материалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд-р. ІІ на ППлВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 на ТР № 3/22.04.2005 г., ВКС, ОСГК.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски апелативен съд, Гражданско отделение № 80/3.10.2012 г., постановено по гр. д. № 207/2012 г. по касационна жалба на К. С.-прокурор към Апелативна прокуратура-Б..
Делото да се докладва на Председателя на Трето отделение при Върховен касационен съд на РБ, за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: