3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1139
С., 19.11. 2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б. , Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 773/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ф. К. от [населено място] срещу решение от 12.08.2009 год., постановено по гр.д. № 1760/2008 год. на С. градски съд ,ІV г. отд. , с което е оставено в сила решението на С. районен съд ,33 с-в по гр.д. № 20123/2007 год. , с което касаторът е осъден да заплати на Д. Р. Б. сумата от 3 157 лв. и на Радослав Й. Б. сумата 778 лв., представляващи обезщетение за ползване на част от собствения им имот за периода от 28.07.2002 год. до 28.07.2007 год. , ведно със законната лихва върху сумите от 18.09.2007 год. до окончателното им изплащане и разноски по компенсация в размер на 98,95 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение, както и за нарушение на процесуалните правила.
Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответниците по касационната жалба Д. Р. Б. и проф. Радослав Й. Б. от[населено място] чрез адв. Е. М., оспорват както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество.
Касационната жалба е подадена в законоустановени срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба , обусловена от нейната редовност, за да се даде достъп до касационно обжалване на решението , следва да се изпълнени допълнителните критерии, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07. 20.07.2007 год./ .
На първо място страната , която се домогва до касационно обжалване следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело.
Въпросът следва да е посочен , респ. формулиран от страната като касационната инстанция може само да уточни и конкретизира същия, но не и да го извежда от наведените от касатора доводи, което би представлявало нарушение на диспозитивното начало в процеса / т. 1 от ТР№1 /2009 год. на ОСГКТК на ВКС /.
В случая като правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК касаторът е посочил този дали ответник по иска следва да бъде физическото лице В. К. или фирмата му „ЕКМОН” О./ сега ООД.
Този въпрос обаче няма характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, а на фактически такъв.
С предявеният иск по чл. 59 ЗЗД ищците са поискали ответникът- касатор в настоящото производство да бъде осъден да им заплати обезщетение за това, че за периода от 28.07.2002 год. до 28.07.2007 год. ги е лишил от ползването на 13,26 кв.м. от съсобственото им дворно място, които заградил неправомерно и ползвал за отглеждане на скъпи породи кучета.В хода на делото ответникът е направил възражение, че следва да бъде ангажирана отговорността на притежаваната от него фирма, а не неговата лична отговорност. С обжалваното решение съдът е отклонил това възражение като е приел, че с оглед събраните по делото доказателства фирмата се е намирала и съответно осъществявала дейност на друг адрес , различен от този на процесното дворно място, което изключва възможността мястото да е оградено във връзка с развивана от нея дейност.
Следователно посочения от касатора въпрос опира до установяване на конкретните обстоятелства по делото, доказването на които е било в доказателствена тежест на касатора. Следователно същият има фактически , а не правен характер.
Доколкото формулирането на правен въпрос е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване , неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
Независимо от това следва да се посочи, че касаторът не е посочил и обосновал и нито едно от специалните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.08.2009 год. ,постановено по гр.д. № 1760/2008 год. на С. градски съд , ІV г отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: