1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 09.03. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1669/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от двете страни по делото, съответно от ищеца Д. С. С. и от ответника [фирма] чрез процесуален представител адвокат Н. Г. Н. срещу въззивно решение на Софийски градски съд от 25.01.2010 г. по гр. д. № 4213/2007 г., с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд от 23.04.2003 г. по гр. д. № 10040/2002 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. С. С. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и чл. 226, ал. 1 КТ и е отменено същото в частите, с които са отхвърлени исковете по чл. 59 КТ вр. чл. 47 КТ и по чл. 225, ал. 3 КТ за сумите 6 702.08 лв. и 957.44 лв. ведно със законна лихва и вместо това е постановено друго решение, с което [фирма] е осъдена да заплати на Д. С. С. посочените суми.
Касаторът-ищец Д. С. С. е представил изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което твърди, че въззивният със се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона-основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
За касатора-ответник [фирма] е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. С. С. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и чл. 226, ал. 1 КТ като неоснователни, въззивният съд е приел, че в случая са налице предвидените с чл. 328, ал. 2 КТ предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя с предизвестие – налице е валидно сключен договор за възлагане на управлението на дружеството, служителят е член от ръководството на дружеството и уволнението е извършено в срок до девет месеца от започване изпълнението на договора за управление, както и че по делото липсват доказателства трудовата книжка на Д. С. С. да се е намирала в работодателя или да е представена от същия за оформяне.
За да отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 59 КТ вр. чл. 47 КТД и по чл. 225, ал. 3 КТ и да уважи посочените претенции на Д. С. С., въззивният съд е приел, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните [фирма] е било обвързано от К. трудов договор, ищецът С. е синдикален член на синдикалната организация, страна по този договор и уволнението е правомерно. Приел е също така, че в случая са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ, тъй като с влязло в сила съдебно решение С. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, явил се е в дружеството в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, за да започне работа, но не е бил допуснат на работа от работодателя.
По касационната жалба на ищеца Д. С. С.:
В своето изложение ищецът е формулирал два материалноправни въпроси. Първият е свързан с предвидените с чл. 328, ал. 2 КТ предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение и по-конкретно с наличието на валидно сключен договор за възлагане на управлението на търговското дружество, който според касатора е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Вторият въпрос касае обема на представителство и управление на търговско дружество, когато същото се представлява заедно от двама изпълнителни директори, произнасянето по който според касатора е от значение за точното прилагане на закона.
Позоваването на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неправилно. Цитираните в тази връзка съдебни решения са постановени по реда на отменения ГПК и съгласно ТР № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК попадат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Това основание за допустимост на касационното обжалване предпоставя правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело да е в противоречие с дадено разрешение по същия въпрос с друго влязло в сила съдебно решение. В случая такова противоречие липсва. Посочените с изложението въпроси са обусловили правните изводи на въззивната инстанция, но съставът на Софийски градски съд е изследвал предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение между страните в съответствие с установената и непротиворечива практика на съдилищата по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ, в който смисъл са й приложените към изложението решения на съдебни състави на ВКС. Въпросът за наличието на някоя от предпоставките на чл. 328, ал. 2 КТ е такъв по съществото на конкретния правен спор, а не по допустимостта на касационната жалба по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросите, свързани с начина на представляване и управление на акционерните дружества, правомощията на техните органи и обема на представителната им власт са изчерпателно уредени с разпоредбите на Търговския закон и други специални нормативни актове. В съдебната практика липсва противоречие относно тълкуването им, което от своя страна да обоснове нуждата от произнасяне по въпроса за точното им прилагане.
По касационната жалба на [фирма]:
За касатора-ответник не са формулирани с изложението конкретни правни въпроси. Позоваването на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК е формално, като са изложени общи касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, относими към правилността на обжалваното решение. Наличието на ясна формулиравка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е общо основания за допускане и неговата липса е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване навъззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ „А” въззивен състав от 25.01.2010 г., постановено по гр. д. № 4213/2007 г. по касационни жалби на двете страни – Д. С. С. от[населено място] и [фирма],[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: