Решение №1011 от 15.10.2013 по гр. дело №3756/3756 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1011
София, 15.10.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3756/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 150/01.04.2013 год., постановено по гр.д. № 151/2013 год. на Окръжен съд [населено място], с което се потвърждава решението на районен съд [населено място], постановено по гр.д. № 800/2012 год., с което е отхвърлен предявения от касатора иск за признаване за установено по отношение на Ц. Ц. Л., че дължи сумата от 7 076,68 лв., представляваща неизплатена питейна вода след неправомерно присъединяване към водопроводната мрежа и 39,86 лв. мораторна лихва за забава за периода от 26.05.2012 год. до 14.06.2012 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 02.07.2012 год., до окончателно изплащане на сумата. Присъдени са разноски.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен .
С касационната жалба се представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т. 1 ГПК.
Ответницата Ц. Ц. Л., чрез адв. Л. В. оспорва допустимостта на касационната жалба.Развива съображения , че касаторът е търговско дружество , което по занятие извършва пречистване, доставка и продажба на вода по смисъла на чл.1,ал.1,т.1 ТЗ . Същевременно съгл. чл. 365,ал.1,т.1 ГПК по искове, чийто предмет е било право или правно отношение , породени или отнасящи се до търговска сделка , включително прекратяването й респ.последиците от това, се образува търговско дело. Съгл. чл. 280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 25 000 лв. за търговски дела. Доколкото в случая цената на иска за главницата е 7076 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Независимо от това развива и съображения касателно допустимостта на касационното обжалване като застъпва становище, че касаторът не е изпълнил законовото изискване да формулира правен въпрос.
Върховният касационен съд приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в частта срещу решението за главницата от 7 076,68 лв. Въззивното решение в тази част не попада в обхвата на чл. 280,ал.2 ТЗ , според която разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 25 000 лв.В случая отношенията не произтичат от търговска сделка / респ. търговска продажба/ по см. на чл. 1,ал.1, т.1 ТЗ във вр. чл. 287 ТЗ предвид изключващото правило на чл. 318,ал.2 ТЗ, според което не е търговска продажбата , която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице. Отделно от това спорът е разгледан на извън договорно основание. Процесуално недопустима на осн. чл. 280,ал.2 ГПК е касационната жалба срещу решението само в частта досежно мораторната лихва , доколкото цената на този иск е под 1000 лв.
Налице са и законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване по въпроса : „Необходимо ли е да се доказва кой е конкретния извършител, кога и при какви обстоятелства е извършено нарушаване целостта на пломбите и физическите въздействия върху водомерите , причинили тяхната повреда или неточност на показанията им” в какъвто смисъл съдът уточнява формулирания от касатора правен въпрос съгласно правомощията му по т.1 от ТР №1/19.02.2010 год., постановено по т.д. №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС . Налице са и предпоставките касационното обжалване да се допусне на посоченото от касатора основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК доколкото съдебната практика в тази насока, не е развита.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50/01.04.2013 год., постановено по гр.д. № 151/2013 год. на Окръжен съд [населено място], в частта, в която е отхвърлен предявения от [фирма], [населено място] иск за признаване за установено по отношение на Ц. Ц. Л., че дължи сумата от 7 076,68 лв., представляваща неизплатена питейна вода .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 150/01.04.2013 год., постановено по гр.д. № 151/2013 год. на Окръжен съд [населено място], в частта в която е отхвърлен предявения от [фирма] иск за признаване за установено по отношение на Ц. Ц. Л., че дължи сумата от 39,86 лв. мораторна лихва за забава в плащането на главницата.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 141,53 лв. , след което делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание .
При невнасяне на държавната такса касационната жалба подлежи на връщане.
Определението е окончателно в частта, в която касационното обжалване е допуснато и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане, с частна жалба пред друг тричленен състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top