О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1190
София, 28.11.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 5678/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответниците Н. А. Б. и В. Л. Б., приподписана от адвокат В. Ч.-АК-В., против въззивно решение на Врачански окръжен съд № 256/14.06.2013 г.
С обжалваното решение е отменено решение на Врачански районен съд от 27.02.2013 г. по гр. д. № 2518/2012 г. и е постановено друго решение, с което е развален сключения между страните по делото с нотариален акт № 186, т. ІІ, н. д. № 328/2002 г. алеаторен договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от страна на купувачите по отношение на продавача-ищеца К. Р. А..
С жалбата се иска обезсилване на въззивното решение, постановено срещу ответницата В. Л. Б. и прекратяване на производството по делото в тази част, а срещу ответника Н. А. Б. моли въззивното решение да се отмени като неправилно и искът да се остави без уважение като неоснователен с присъждане разноски по делото.
С жалбата касаторите са се позовали на основанието за допустимост на обжалването пред Върховния касационен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са формулирали следния материалноправен въпрос: В кои случаи длъжникът по иск за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, при неоказано съдействие от страна на кредитора може да се освободи от задължението си и длъжен ли е да го трансформира в паричен еквивалент при отказ на кредитора от правото на издръжка и гледане. Счита се, че правният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 96/28.06.1966 г. по гр. д. № 65/1966 г., ВС, ОСГК, както и в противоречие с множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, като са посочени: Р. № 82/5.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., ВКС, ГК, ІV г. о.; Р. № 863/22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г., ВКС, ГК, ІV г. о. Приложени са копия от цитираните решения.
Ответникът по касация К. Р. А. е оспорил жалбата като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор, приподписан от адвокат К. Татарска-АК-В., както и с писмен отговор от процесуален представител адвокат С. К. С.-АК-В..
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Неоснователно е разбирането на касаторите, че въззивното решение е недопустимо и следва да се обезсили по отношение на ответник В. Л. Б., тъй като тя не е страна по алеаторния договор, а задължението за издръжка и гледане на ищеца е поел единствено ответника Н. А. Б.. Имотът е придобит от последния по време на брака му с В. Л. Б. и по закон е станал СИО. На това основание съпругата е длъжна да извършва всички действия по осигуряването на издръжка и гледане на кредитора наравно със своя съпруг, поради което правилно искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е насочен и спрямо нея.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Доколкото формулираният с жалбата въпрос съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, не е налице специалното изискване на т. 1 от чл. 280, ал. 1 ГПК-правният въпрос да е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд.
Изложението по допустимостта на обжалването е обосновано с оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/, каквито е следвало да се изложат с касационната жалба и които не са относими към предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК.
Независимо от това, според ТР № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на касатора по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания за отмяна на решението, поради неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на чл. 284 ГПК. То се извежда допълнително и от въведеното задължително приподписване на касационната жалба от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител имат юридическа правоспособност.
Въззивното решение е постановено според трайната практика на ВКС. За да се освободи от отговорност за неизпълнение на договора, длъжникът е следвало да трансформира задължението си в парично дори и без съгласието на кредитора. Посочените решения на съдебни състави на ВКС са постановени при различна от процесната фактическа обстановка и не са относими за конкретния случай.
С оглед изхода на делото касаторите следва да заплатят на ответника по касация направените по делото разноски-заплатено възнаграждение на един адвокат в размер на сумата 650.00 лв. по договор за правна защита и съдействие от 30.08.2013 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение № 265/14.06.2013 г., постановено по гр. д. № 269/2013 г. по касационна жалба на ответниците Н. А. Б. и В. Л. Б. и двамата от [населено място], [улица].
ОСЪЖДА Н. А. Б. ЕГН [ЕГН] и В. Л. Б. ЕГН [ЕГН] да заплатят на К. Р. А. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] направените по делото разноски в размер на сумата 650.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: