О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
[населено място], 01 април 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №7313 по описа за 2013год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 31.05.2013г., постановено по в.гр.д.№1355/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 02.10.2012г., постановено по гр.д.№21895/2011г. на Пловдив районен съд за уважаване на предявения от Г. П. И. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Г. П. И. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която имат интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Г. П. И. срещу [фирма] иск за признаване за незаконно и отмяната на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед №35 от 03.10.2011г. на управителя на [фирма].
Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение е незаконосъобразно поради нарушение на задължението на работодателя по чл.193, ал.1 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по въпроси, които касаторът счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторът е посочил, че поставените от него въпроси няма съдебна практика. Доводите са неоснователни. Поставените от касатора въпроси: „колко като времетраене следва да бъде времето за даване на обяснение от страна на работника и следва ли работодателят да определя тази продължителност с начален и краен момент, за да се приеме, че на даващия обясненията не са нарушени правата по чл.193 и сл. КТ”, „следва ли да се предоставя подобно време или допълнително такова на работника, при положение, че същият е отказал категорично да дава писмени или устни обяснения, което също е негово право”, „какъв следва да бъде като продължителност достатъчния, разумен срок, между даденото време за обяснения и наложеното наказание, така че да е технически възможно работодателят да вземе предвид обясненията на работника, преди да вземе решение за налагане на наказание и за определяне на вида му, за да се приеме, че работодателят е спазил разпоредбите на чл.194 и чл.195 КТ”, „следва ли при отказ да се дават писмени или устни обяснения от страна на работника да се определя подобен срок, оправдаващ наличието на техническа възможност за издаване на заповед за дисциплинарно уволнение или следва да се приложи разпоредбата на чл.193, ал.3 КТ и заповедта да се издаде веднага”, „отказът да се дадат писмени или устни обяснения от страна на служителя могат ли да се приравнят на липса на обяснения по негова вина и да се приложи разпоредбата на чл.193, ал.3 КТ”, „при наличие на отказ да бъдат дадени писмени или устни обяснения, как би могла да се докаже, че този отказ /който обикновено е устен/ е стигнал до носителя на дисциплинарната власт и как би следвало последният да се съобрази с тях при положение, че отказа за даване на обяснения на практика означава фактическа липса на такива”, „има ли предвиден срок, който да се приеме за достатъчен и разумен и ако има какъв е той, в рамките на който следва да се развие едно дисциплинарно производство, за да се приеме, че са спазени разпоредбите на КТ, изключвайки чл.194 КТ” и „следва ли да се третира като незаконно проведено дисциплинарно производство по КТ в случай, че то е започнало и приключило в един и същи ден, при положение, че служителят е отказал да даде писмени или устни обяснения”, не са разрешени от въззивния съд и не са стоели на разрешаване с оглед приетото от него, че по делото не е установено, че на Г. И. е даден срок да даде обяснения и да е отказал да даде обяснения. Правилността на тези изводи на въззивния съд не може да бъде проверявана при преценката за допускане на касационното обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба. Отделно от това неоснователни са доводите на касатора, че по поставените въпроси няма съдебна практика. Поставените въпроси са по приложението на разпоредбите на чл.193 КТ, които не са непълни, неясни или противоречиви и по приложението на които има съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.05.2013г., постановено по в.гр.д.№1355/2013г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: