О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1118
София, 19.10.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 778/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от МБАЛ [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат С. Н. против въззивно решение на Софийски апелативен съд, първи състав № 241/14.02.2011 г., постановено по гр. д. № 782/2010 г. в частта, с която е отменено решение № 28/10.06.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г. на ОС-Перник в частта за отхвърлянето на иска за разликата над 30000 лв. до 40000 лв. и касаторът-ответник е осъден да заплати на Е. В. В. в качеството на майка и законна представителка на малолетната Е. Е. В. още 10000 лв. над присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2006 г. и 775 лв. разноски по делото, в частта, с която ответникът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 600 лв. за държавна такса и в частта, с която е оставено в сила решението за уважаване на иска за неимуществени вреди в размер на сумата 30000 лв.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с формулирани следните правни въпрос: налице ли е виновно поведение, произлезли вреди и причинна връзка между тях по смисъла на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, като се поддържа твърдение, че в обжалваното въззивно решение са описани вредите, но не е мотивирана вина на длъжностни лица за ангажиране отговорност на ответника за непозволено увреждане и връзка между тях; правилно приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД с твърдение, че въззивният съд е пренебрегнал важни факти и обстоятелства, като това, че не са налице трайни негативни последици за здравословното състояние на малолетното дете, което представлява неточно прилагане на закона и е в грубо противоречие с трайната съдебна практика, както и възражението на ответника за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на родителите.
За ответника по касация Е. Е. В. чрез нейната майка и законен представител Е. В. В. е представен писмен отговор от процесуален представител адвокат Б. Б.. Счита се, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което касаторът се е позовал с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е възприел правната квалификация на предявените от името на малолетната ищца искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за обезщетяване неимуществени /50000 лв./ и имуществени вреди /4945 лв./ от увреждане на дясната ръка-пареза на десния плексус брахиалис, получено по време на раждането й в резултат на неправилно предприети действия от служители на ответника при раждането.
Прието е за безспорно установено, че ищцата е [дата на раждане] при ответника, където майка й Е. В. е постъпила на 15.09.2006 г.; родовият процес е продължил повече от пет часа; предприето е от екипа неоперативно раждане /не чрез „цезарово сечение”/; незабавно след раждането е констатирана родова травматична травма на десния раменен сплит на детето; в резултат на това увреждане детето е с инвалидност 60% с диагноза: притискане на нервни коренчета и плексуси, състояние след родова травма; пареза на десния плексус брахиалис на дясната ръка. Прието е за установено деянието-травма при раждането на детето /родова травма/ и вредата, като елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД. Кредитирано е заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, приета от първоинстанционния съд, установяваща по несъмнен начин противоправно поведение на служители на ответника като предпоставка на отговорността по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и обоснована причинно-следствената връзка между противоправното поведение и настъпилия резултат. Прието е, че не е опровергана от ответника законовата презумпция за вина и че са установени по делото всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Обоснован е размерът на обезщетението за неимуществени вреди за сумата 40000 лв. и е отхвърлено възражението на ответника за съпричиняване като преклудирано /чл. 133 ГПК/ и като недоказано.
Основанието за допустимост на обжалването пред ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, ако решението на ВКС по поставения от касатора правен въпрос би допринесло за еднообразно тълкуване на неясни или непълни правни норми, които да се нуждаят от корективно тълкуване, с което ще се съдейства за развитие на правото /ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/.
Конкретният случай не е такъв.
Материалноправните норми на ЗЗД относно института на непозволеното увреждане са ясни, точни и не се нуждаят от тълкуване. Съдебната практика по приложението му е трайно установена.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано с доводи за неправилност на решението-нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи основания за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, неотносими към предварителното производство по селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд, първи състав № 241/14.02.2011 г., постановено по гр. д. № 782/2010 г. по касационна жалба от МБАЛ [фирма], [населено място], [улица] чрез процесуален представител адвокат С. Н..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: