О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1083
София, 26.09.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 576/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Б. С.-прокурор към Апелативна прокуратура-София против въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия 8-ми състав № 188/10.02.2012 г., постановено по гр. д. № 3558/2011 г. в частта, с която е оставено в сила решение на Софийски градски съд, ГО от 22.07.2011 г., постановено по гр. д. № 2223/2007 г. в частта, с която е осъдена Прокуратура на РБ да заплати на М. П. Т. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от взета мярка за неотклонение „задържане под стража” и от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 354А, ал. 1, предл. 3 и 6 НК.
Поддържа, че определеният размер на обезщетението, което следва да получи Т. е силно и необосновано завишен и не съответства на действителните вреди, претърпени от същия, с което е нарушен принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че претърпените от Т. неимуществени вреди в посочения размер се обуславят единствено от продължителността на задържането му под стража-около 1 година и 7 месеца, като не са изложени никакви мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между това обстоятелство и причинените вреди. Не са били обсъдени и анализирани тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на воденото наказателно производство, характерът и интензивността на претърпените от ищеца болки и страдания, с което съдът е нарушил съществено съдопроизводствените правила и е постановил решението си в противоречие със задължителната практика на Върховния съд- т.ІІ ППлВС № 4/23.12.1968 г. и т. 3 и т. 11 ТР № 3/22.04.2004 г., както и т. 19 ТР № ?.01.2001 г., ОСГК на ВКС.
Представено е допълнение към касационната жалба с оплакване, че решението е неправилно, защото съдът не е изложил никакви мотиви относно наличието на причинна връзка между твърдяните вреди и повдигнатото обвинение. Не са обсъдени аргументи във въззивната жалба по отношение съдебното минало на Т., което според касатора следва да бъде отчетено като обстоятелство, сочещо доколко последното му задържане под стража и повдигнатото обвинение са оказали влияние върху неговата личност.
С изложение по допустимостта на обжалването пред Върховния касационен съд касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с формулиран материалноправен въпрос относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и прилагането на обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ. Счита, че е налице противоречие в съдебната практика относно тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД, в резултат на което при сравнително сходни случаи се определят обезщетения с големи различия по отношение на размера на сумите. В тази връзка са посочени съдебни решения на ВКС и на САС, копия от които са приложени.
Ответникът по касация М. П. Т. не е взел становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е взел предвид, че ищецът е обвинен от Прокуратурата на РБ в престъпление по чл. 354а, ал. 1 предл. 3 и 6 НК, извършено на 25.03.2004 г. в 14.50 ч. в [населено място] на автобусна спирка „О. мост” по посока[жк]до [жилищен адрес] вх. „А”, ет. 1, ап. 3, затова че на 25.03.2004 г. в [населено място] до автобусна спирка на „О. мост” по посока[жк]без надлежно разрешително придобил /намерил на земята/ и държал на 25.03.2004 г. около 14.50 ч. в апартамент, находящ се на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] в ръката си високорисково наркотично вещество-хероин във вид на 22 бр. топчета с общо нетно тегло 6.31 грама на обща стойност 306 лв. С определение от 29.03.2004 г. по н.ч.х.д. № 56/04 г. СГС, НК, 12-ти състав му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, която е била потвърдена от САС при обжалване, впоследствие заменена с „парична гаранция” с определение от 6.10.2005 г., а на 21.11.2005 г. е влязла в сила присъдата, с която ищецът е бил оправдан по повдигнатото обвинение. Продължителността на задържането е около 1 година и 7 месеца, по което време ищецът е бил 25-26-годишен.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване.
По повдигнатите от касатора правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
Налице е основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос за определяне обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – р. ІІ от ППлВС № 4/68 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 8-ми състав № 188/10.02.2012 г., постановено по гр. д. № 3558/2011 г. в обжалваната част по касационна жалба от Б. С.-прокурор в Апелативна прокуратура-София.
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при Върховния касационен съд, за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: