О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 30.01.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4527 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител юрисконсулт Е., срещу решение от 13.03.2013г., постановено по в.гр.д.№11/2013г. на Апелативен съд-Велико Т., с което е потвърдено решение от 01.11.2012г. по гр.д.№103/2012г. на Окръжен съд-Русе, за уважаване на предявения от [фирма] иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Не е постъпил отговор на касационната жалба срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което по иск на М. [фирма] е прогласена нищожността на договорна ипотека, учредена с договор от 25.07.2003г., сключен между [фирма] и [фирма] с н.а.№140/2003г. по отношение на апартамент в [населено място], поради противоречие със закона – чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.167, ал.3 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, по въпросите: „може ли участник в договор за групов строеж да придобие права на собственост върху конкретен обект от груповия строеж, ако не е притежавал право на собственост или право на строеж върху терена” и „нищожна ли е делба на сграда съгласно чл.75, ал.2 ЗН ако в нея не е участвал съсобственик на дворното място”. Жалбоподателят счита, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №7 от 09.07.2010г. по т.д.№456/2009г. на ВКС, Іт.о. По поставените въпроси въззивният съд не е отговорил в противоречие с посочената практика на ВКС, тъй като е отговорено в същия смисъл – на първия въпрос: „че лице, което не притежава право на собственост или право на строеж върху терена, в който е изградена постройката, не може да придобие право на собственост върху самостоятелен обект в сградата, независимо от обстоятелството, че към момента на извършване на делбата е страна по договора за групов строеж, регламентиран с чл.192, ал.1 З./отм./”; на втория въпрос: „че делбата на постройката след завършване на груповия строеж е нищожна съгласно чл.75, ал.2 ЗН при условие, че в нея не е участвал съсобственик, който не е отчуждил собствените си идеални части от правото на собственост или от правото на строеж върху терена, макар да е прехвърлил своите права по договора за групов строеж”.
Отделно от това, не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът счита, че поставеният правен въпрос: ”активно легитимирано ли е лице да води процес за обявяване на нищожен договор за учредяване на ипотека ако черпи правата си също въз основа на нищожен договор за предявяване на ипотека в негова полза”, е от значение за точното прилагане на закона. Поставеният въпрос предпоставя по делото да е приета за доказана нищожността на договора. В конкретния случай въззивният съд е приел, че не е доказана нищожността, т.е. поставеният от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд. Поставеният въпрос предполага неправилност на извода на въззивния съд относно валидността на договора, каквато проверка не може да бъде извършена в производството по допускане на касационно обжалване, а при разглеждане на касационната жалба. Отделно от това, касаторът не е обосновал и наличието на соченото от него основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, нуждаеща се за осъвременяване.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.03.2013г., постановено по в.гр.д.№11/2013г. на Апелативен съд-Велико Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: