О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 16.09.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №4610 по описа за 2013 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. А. Д. и П. Д. Д., чрез процесуалния им представител адв.Н.А., срещу определение №79 от 01.04.2013г. по гр.д.№2220/2013г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу въззивно решение от 07.12.2012г. по гр.д. №2531/2012г. на Окръжен съд – Пловдив и е прекратено касационното производство.
Ответникът по частната жалба С. А. К., чрез процесуален представител адв.В.В., оспорва частната жалба като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. А. Д. и П. Д. Д. срещу въззивното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за частично разваляне на сключения договор за прехвърляне на собствеността върху идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и е прекратено касационното производство.
Касационната жалба е оставена без разглеждане, тъй като обжалваният размер на иска е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК/в редакцията преди изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ размер.
С разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК/изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. Предявеният иск за разваляне на е оценяем по смисъла на чл.68 ГПК, като цената му е размерът на данъчната оценка, съгласно чл.69, ал.1, т.2, вр. т.4 ГПК. Поради това, че цената на предявения иск е под установения в чл.280, ал.2 от ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела, производството е приключило с постановяване на въззивното решение. В практиката на ВКС се приема, че и при обжалване цената на иска се определя от данъчната оценка на недвижимия имот /респ. процесната идеална част/, представена при завеждане на делото, тъй като законът не установява изискване за представяне на нова данъчна оценка при обжалване на съдебен акт пред по-горна инстанция, нито предвижда възможност за промяна на цената на иска, определена по предвидения в ГПК ред при образуване на производството по делото пред първоинстанционния съд, въз основа на която се определя както родовата подсъдност, така и дължимата държавна такса в производството пред първоинстанционния и пред въззивния съд, а при допустимост на касационното обжалване – и в производството пред ВКС.
Подадената при действието на чл. 280, ал.2 от ГПК/изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ касационна жалба срещу въззивното решение се явява процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №79 от 01.04.2013г. по гр.д.№2220/2013г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: