О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 411
София, 02.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 76/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. С. от [населено място] против решение № 262/12.10.2012 год. по въз. гр.д.№ 642/2012 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 428/1806.2012 год., постановено по гр. д. №3414/2011 год. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен предявения от А. Д. С. от [населено място] срещу М. М. Н. от [населено място] иск с пр. осн. чл. 56 във вр. чл. 55,ал.1 ЗЗД за сумата от 5750 лв. , представляваща платено в повече по договор за заем от 16.07.2009 год., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска и са присъдени разноски.
Ответникът по касация М. М. Н. от [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е посочил, че с обжалваното решение в противоречие със задължителната и константната практика на ВКС са разрешени въпросите относно солидарната и разделна отговорност както и въпроса относно необходимостта да се тълкува договора като съдът е тълкувал сключения между страните договор и е приел , че възникналата за двамата заемополучатели отговорност е солидарна. Счита ,че следва да се допусне касация и по въпросите за характера на сделката / договора за заем/ и дали в случая намират приложение разпоредбите на ТЗ, както и по въпроса дали е допустимо първоинстанционният и въззивният съд да обсъждат възражения, които не са направени в отговора и са преклудирани, без да уточнява за кои възражения става въпрос. Общо е посочено, че атакуваното решение на въззивната инстанция и разрешените с него въпроси , които са мотивирали крайните и решаващи изводи относно основателността на иска е постановено в нарушение на ТР №1/04.01.2001 год. по гр.д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС т.19, според което мотивите на въззивният съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, както и на ТР №2 от 02.07.204 год. по гр.д. №2/2004 год. на ОСКГ на ВКС, т.3, според което В. съд не само отменя въззивното решение, но и сам прави своите правни и фактически изводи.
Конкретно по въпроса за солидарната отговорност, счита че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 17/18.11.1963 год. според което съгл. чл. 121 ЗЗД солидарността не се предполага .По този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие и с Р №71/28.02.2011 год. по гр.д. № 1025/2010 год., ІІІ ГО на ВКС според което освен определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена , както и с решение № 1035/2005 год. на ВКС, ТК ІІ отд., №1131/2006 на ВКС, ТК, ІІ отд., Р №1155/ 30.11.1993 год. по гр.д. № 465/1993 год. VГО на ВС и Р №45/25.01.2002 по гр.д. №1491/2001 год. VГО на ВКС , все в този смисъл.
По въпроса относно тълкуването на договора , счита, че решението е постановено в противоречие Р № 1056/24.10.2007 год. по гр.д. № 1171/2006, ІV ГО на ВКС, Р № 105/30.06.2011 год. по т.д. №944/2010 год. ІІ ТО на ВКС според които договорът се тълкува, когато е налице неяснота и се налага чрез тълкуване да се установи действителната обща воля на страните , както и когато има противоречие между отделните уговорки ; Р №81/07.07.2009 год. по т.д. №761/2008 год.,ТК ІІ ТО на ВКС според което чрез тълкуване не може да бъде изменено договорно поето задължение или да бъдат създадени права , които страните не са договорили.
Посочено е, че по процесуалноправния въпрос за разпределение на доказателствената тежест съдът се е произнесъл в противоречие с посочените в изложението решения на ВКС, които нямат задължителен характер и според които в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че възникналото задължение има солидарен характер .
Въпросите за правилното приложение на чл. 121 ЗЗД, 124 ГК и чл. 235 ГПК според касатора са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото . С оглед на това касационното обжалване по тях следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1, т.3 ГПК.
С оглед правомощията по чл. 288 ГПК , Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., приема следното:
Мотивите на обжалваното възивно решение съдържат собствен анализ на данните по делото въз основа на които са направени съответните фактически и правни изводи. С оглед на това същите отразяват собствена правораздавателна дейност. Що се отнася до позоваването на мотивите на първата инстанция, които въззивният съд споделя, следва да се посочи, че с приемането на ГПК / 2008 год./ това изрично е уредено в разпоредбата на чл. 272 ГПК.
С оглед на това решението не е постановено в противоречие с ТР №1/04.01.2001 год. по гр.д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС т.19 и ТР №2 от 02.07.204 год. по гр.д. №2/2004 год. на ОСКГ на ВКС.
За да постанови своето решение въззивният съд действително е приел, че отговорността между двамата заемополучатели по сключения на 16.07.2009 год. договор е солидарна като този извод е бил обуславящ за изхода на делото. По въпроса относно това кога е налице солидарна отговорност между две или повече задължени лица обаче съдът не се е произнесъл в противоречие с цитираната задължителна и незадължителна практика на ВС и ВКС.Прието е че страните са се съгласили отговорността да е солидарна., което е една от хипотезите на чл. 121 ЗЗД, в които отговорността е солидарна. За стигне до този извод съдът е тълкувал не само и единствено сключения договор, а неговите уговорки във връзка с цялостното поведение на страните. С оглед на това решението не е постановено в противоречие с цитираните от касатора решения на ВКС и по въпроса относно тълкуването на договора и кога се налага такова тълкуване .
Настоящият състав не обсъжда въпроса за вида на сделката – дали същата е между физически лица или е търговска поради обстоятелството, че един от заемополучателите е търговец и с оглед на това дали е приложим чл. 304 ТЗ, доколкото позоваването на този текст от ТЗ не е обуславящо и доколкото досежно този въпрос не се сочи и обосновава допълнително основание за допустимост по чл. 280,ал.1 ГПК. Последното се отнася и до процесуалноправния въпрос дали е допустимо първоинстанционният и въззивният съд да обсъждат възражения, които не са направени в отговора на исковата молба . Освен това, както се посочи, този въпрос не е формулиран коректно доколкото не се сочи във връзка с кои възражения се повдига.
По въпроса за разпределението за доказателствената тежест съдът не се е произнесъл в противоречие с представената незадължителна практика на ВКС, доколкото не е възложил на ответника да установява вида на отговорността между страните , а е определил същата на база данните предоставени от ищеца.
Не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване и по въпроса за правилното приложение на чл. 121 ЗЗД , чл. 124 ГПК и чл. 235 ГПК. По отношение на тези въпроси касаторът не е обосновал допълнителното основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, посочено от него.
По изложените съображения не са налице законовите предпоставки, които обуславят достъпът до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262/12.10.2012 год. по въз. гр.д.№ 642/2012 год. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: