О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 06.02.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №876 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. В. М. от [населено място], срещу решение от 16.05.2012г., постановено по гр.д.№1152/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 05.12.2011г. по гр.д.№14834/2011г. на Пловдивски районен съд и определение от 26.03.2012г. и е прекратено производството по предявения от Р. В. М. срещу [фирма] иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено прекратено производството по предявения от Р. В. М. срещу [фирма] иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед №2/01.08.2011г. на управителя на дружеството на основание чл.325, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес от такъв иск, след като ищецът твърди, че трудовото правоотношение е било прекратено преди издаване на заповедта за уволнение от него на основание чл.327, ал.2 КТ.
Това разрешение относно: допустимостта на иска за иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено на основание чл.325, ал.1 КТ, когато заповедта е издадена след прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, е в противоречие с приложените от касатора решение №183 от 21.12.2011г. по гр.д.№565/2010г. на ВКС, ІІІг.о. и решение №87 от 11.05.2012г. по гр.д.№219/2011г. на ВКС, ІVг.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, с които е прието, че подторното прекратяване на трудовия догово, след като първоначалното изявление на една от страните за прекратяването му е достигнало до насрещната, се явяява извършено при липсващо субективно право за това, поради което не поражда правно действие, а издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна.
Налице е противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос явяващ се съществен за конкретното делото, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.05.2012г., постановено по гр.д.№1152/2012г. на Пловдивски окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: