О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 29 март 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 147/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Национален военен университет /Н./ „В. Л.”, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Т. П. против въззивно решение на Окръжен съд-Велико Търново № 459/2.11.2012 г., постановено по гр. д. № 1152/2012 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд-Велико Търново № 950/10.11.2010 г., постановено по гр. д. № 2808/2010 г., с което са уважени предявените от С. Н. Б. ЕГН [ЕГН] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Според касатора решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че решението следва да се отмени и постанови друго решение, с което да се отхвърлят исковете с присъждане на разноски за всички инстанции.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по процесуалноправен въпрос относно необходимостта от преценка на годни и относими за спора доказателства. Приложени са Р. № 516/28.06.2010 г. по гр. д. № 94/2009 г., ВКС, ІІІ г.о.; Р. № 12/8.02.2010 г. по гр. д. № 39/2009 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 177/11.07.2012 г. по гр. д. № 193/2011 г., ВКС, ІV г. о., постановени в производство по чл. 290 ГПК.
За ответника по касация С. Н. Б. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуални представители адвокати Й. П. и А. Ч.. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция. Приложен е договор за правна защита и съдействие.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора, от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалваното решение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните с жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства с касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните основания, предвидени с т. 1, 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос по посочения по-горе смисъл. Изразеното разбиране, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, свързан с необходимостта от преценка на годни и относими за спора доказателства не може да се прецени като формулиран правен въпрос от значение за изхода на спора, определящ формирането на решаващата воля на съда.
Останалите съображения в изложението възпроизвеждат оплаквания от касационната жалба за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са относими към предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се обсъждат и съдебните решения, приложени към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски по делото за касационната инстанция в размер на сумата 500.00 лв.-заплатено възнаграждение на един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 20.12.2012 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Велико Търново № 459/2.11.2012 г., постановено по гр. д. № 1152/2012 г. по касационна жалба от Национален военен университет „В. Л.”, представляван от началника му бриг. Генерал Ц. Г. Х., съдебен адрес: [населено място], [улица].
ОСЪЖДА Национален военен университет „В. Л.”, [населено място] да заплати на С. Н. Б. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 8, ап. 30 сумата 500.00 лв. разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: