О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 955
гр.София, 29.07.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №6 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. А. Д., действаща като [фирма], [населено място], срещу решение от 04.10.2010г., постановено по в.гр.д.№624/2010г. на Русенски окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решение от 12.05.2010г. по гр.д.№414/2008г. на Районен съд – Белене, И. А. Д., действаща като [фирма] е осъдена да заплати на С. Д. Р. сумата 4200лв., дължима по договор за наем, обезщетение за забава в размер на 350лв. и 728,34лв. – разходи за електроенергия.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът С. Д. Р. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение И. А. Д., действаща като [фирма] е осъдена да заплати на С. Д. Р. сумата 4200лв., дължима по договор за наем за периода 01.08.2007г.-31.07.2008г., обезщетение за забава в размер на 350лв. и 728,34лв. – разходи за електроенергия.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР №1/200г. на ОСГТК на ВКС – има вероятност то да е процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск – по различен договор за наем. Доводите са неоснователни. По делото е установено твърдяното с исковата молба облигационно правоотношение, възникнало от сключения между тях договор за наем от 01.08.2007г. Ищцата е претендирала месечен наем в размер на 600лв., като е поддържала, че този е уговорения размер. Въззивният съд е приел за установен размера на уговорения месечен наем в размер на 350лв. месечно, до който размер той не е оспорен. Не се касае до произнасяне по непредявен иск, поради което настоящият съдебен състав не намира основание за допускане на касационно обжалване на релевираното от касатора основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.10.2010г., постановено по в.гр.д.№624/2010г. на Русенски окръжен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: