О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София, 13.02.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1229/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответниците А. Т. А. и Н. С. А., приподписана от адвокат С. К., против въззивно решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, постановено на 14.05.2012 г. по гр. д. № 14190/2010 г. в частта, с която е потвърдено решение на Софийски районен съд, ГК, 47 състав № І-47-80/27.06.2010 г., постановено по гр. д. № 21437/2008 г. в частта, с която на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 42 вр. чл. 26, ал. 2, т. 2 ЗЗД е признато за установено, че сключеният между Л. Д. Х.,чрез пълномощник Х. С., като продавач и А. и Н. Анастасови, като купувачи, договор за покупко-продажба на недвижим имот /1/2 ид.ч. от апартамент № 112, ет. 19 в жилищна сграда на блок 119, комплекс „Л.”, [населено място], състоящ се от стая, дневна, кухня, обслужващи помещения, със застроена площ от 53.24 кв. м., заедно с таванско помещение № 64 от 4.34 кв. м. и 0.674 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, с посочени съседи на жилището, е нищожен, тъй като е сключен при липса на съгласие на продавача, който е бил представляван от лице без представителна власт.
С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторите са се позовали на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с формулирани следните процесуалноправни въпроси: 1. Допустимо ли е да бъде нарушавана сигурността на гражданския оборот чрез сключване на споразумение по реда на чл. 381сл. НПК /т. 3/; 2. При прилагане на чл. 300 ГПК във връзка с одобрено от съда споразумение по реда на чл. 381сл. НПК съдът следва ли да направи разлика между влязла в сила присъда на наказателен съд и одобрено от съда споразумение по реда на чл. 381сл. НПК/т. 3/; 3. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни/т. 1/. По третия въпрос е посочена и приложена съдебна практика.
Ответниците по касация ищца в процеса Л. Д. Х. и ответниците А. Д. М., В. Н. К. и Х. Б. С. не са изразили становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
За да уважи иска за признаване за нищожен договора за покупко-продажба на процесния имот до размер на ? ид.ч. от имота въззивният съд е приел за установено по делото, че сделката е сключена за продавача от пълномощник без надлежна представителна власт. Обстоятелството, че при изповядането на сделката ищцата /продавач/ е била представлявана от нейния бивш съпруг, ответника С. по силата на неистинско пълномощно съдът е приел за установено на основание чл. 300 ГПК вр. чл. 383 НПК, влязла в сила присъда по н.о.х.д., приключило със споразумение по реда на чл. 381сл. НПК и заключение на съдебно-графична експертиза в смисъл, че изявлението, обективирано в пълномощно от името на ищцата – продавач по сделката не е подписано от нея.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК от значение за точното прилагане на закона са случаите, при които разглеждането на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й при изменения на законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви.
Конкретният случай не е такъв.
Първият и втория правни въпроси, формулирани с изложението касаят прилагането на ясни и точни законови норми с императивен характер-чл. 300 ГПК вр. чл. 383 НПК, по прилагането на които е установена непротиворечива съдебна практика.
Третият формулиран въпрос не може да обоснове допустимост на касационното обжалване, поради правилността на постановения от съда правен резултат по делото, поради което се преценява като оплакване за допуснати нарушения на процесуални правила по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, неотносимо към производството по реда на чл. 288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, постановено на 14.05.2012 г. по гр. д. № 14190/2010 г. по касационна жалба от А. Т. А. и Н. С. А., [населено място], [улица].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: