О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 855
София, 15.06.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №188 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Е. М. от [населено място], срещу решение от 20.10.2011г., постановено по гр.д. №8133/2010г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 05.02.2010г. по гр.д.№17178/2008г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба МБАЛ [фирма] оспорва жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от Е. Е. М. срещу МБАЛ [фирма] иск за сумата 12 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в периода 12.09.2007г.-25.10.2007г.
С въззивното решение е прието, че нито с доказателствата, събрани в първата инстанция, нито от новите пред въззивната инстанция се доказва състава на непозволеното увреждане.
При тези мотиви на въззивното решение очевидно е, че поставеният от касатора правен въпрос: „следва ли съдът да вземе решение само въз основа на едно ново доказателство, допуснато и събрано пред въззивната инстанция и противоречащо на всички събрани в хода на съдебното дирене доказаталства пред първата инстанция в съвкупност и поотделно” не е разрешен с въззивното решение и не е от значение за конкретното дело /първата част на въпроса/, а втората част на въпроса не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По поставения въпрос: „кое трябва да формира изводите на решаващия съд при наличие на лекарска грешка и следва ли съдът да взема предвид само експертно мнение, без да го анализира, прилагайки правилата на логиката /правна и житейска/” не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Във въззивното решение е прието, че не е доказана грешка при лекарската намеса при извършената операция – наместване на носа; не е доказано ищцата да е изпитала силни болки и страдания непосредствено след операцията, които да са необичайни при този вид лекарска интервенция в периода на лечението и не е доказано болките и страданията да са в резултат на неправилни медицински манипулации. По делото са събрани писмени доказателства – медицинска документация и са изпълнени съдебно-медицински експертизи. Прието е неоспорено заключение на вещо лице, че операцията е рутинна и е изпълнена съобразно медицинската практика и клиничната пътека. Разпоредбата на чл.202 ГПК относно оценката на експертното заключение не е неясна, противоречива или непълна и по приложението й има формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Заключението на вещото лице служи на съда, за да се установят определени факти по делото. Съгласно посочената разпоредба съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В тази насока заключението на вещото лице лежи на същата плоскост като останалите доказателствени средства.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържат и доводи за неправилност на решението, които не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване, а към основание за касационно обжалване по чл.281, т.3, пр.2 ГПК, по които касационната инстанция се произнася при разглеждане на касационната жалба, ако касационното обжалване бъде допуснато.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20.10.2011г., постановено по гр.д. №8133/2010г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: