О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 800
София, 25 юни 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3346/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Т. – Н. чрез адв. С. Ч. срещу решение от 20.02.2013 год., постановено по в. гр.д.№ 62/2013 год. на Окръжен съд [населено място] , с което след като е отменено решението на Пазарджишкия районен съд по гр.д. №2025/2012 год. е постановено ново решение, с което са отхвърлени предявените от М. И. Т. – Н. от [населено място] против Сдружение с общественополезна дейност с наименование „Местна инициативна група Б., Септември , В.” със седалище в [населено място] искове с пр. осн. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ и по чл. 86 ЗЗД. Присъдени са разноски.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Сдружение с общественополезна дейност с наименование „Местна инициативна група Б., Септември , В.”, [населено място] изразява становище, че не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване, в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. .
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа касационната жалба по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.
В представеното изложение касаторът формулира като процесуалноправни въпроси по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК следните въпроси :
1.Допуснал ли е въззивният съд съществено процесуално нарушение с допускането и събирането на доказателства , които не са били приети от първоинстанционния съд с мотива, че тяхното неприемане се дължи на допуснати от този съд процесуални нарушения, а именно „формално разпределение на доказателствената тежест”.
2.Допустимо ли е съдът да основава решението си на писмени доказателства, които не фигурират в протокол №4/06.03.2012 год. на заседание на УС на сдружението, към който препраща решение №1/ 06.03.2012 год. на УС , с което ищцата е освободена от длъжността Изпълнителен директор на сдружението.
Първият от поставените въпроси няма характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, а на твърдение за допуснато процесуално нарушение от въззивният съд, което може да бъде проверено в случай, че касационното обжалване бъде допуснато и касационната жалба се разгледа по същество, а не в настоящото производство.
Вторият въпрос така, както е формулиран не е правен, а фактически , доколкото опира до преценка на конкретни документи ,свързани с конкретния правен спор.
Касаторът е формулирал и материалноправен въпрос свързан със тълкуването на чл. 22,ал.3 от Наредба №23/18.12.2009 год. – за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за местно развитие” и пр. по Програмата за развитието на селските райони за периода 2007- 2013 год., издадена от министъра на земеделието и храните като счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Липсва обаче каквато и да било обосновка на соченото основание за допустимост. Същевременно следва да се посочи, че цитираната правна норма не съдържа изискване, според което освобождаването на изпълнителния директор на сдружението да се одобрява от Министерството на земеделието и храните. Разпоредбата на чл. 22,ал.3 от Наредбата предвижда , че промяната на изпълнителния директор може да има за последица промяната на тристранния договор по чл. 21 от Наредбата, от което не може да се направи извод, че промяната на изпълнителния директор следва да се предшества от одобрение на Министерството на земеделието и храните.
С оглед на горното визираните законови изисквани за допустимост на касационното обжалване не са изпълнени и такова не следва да се допусне.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.02.2013 год., постановено по в. гр.д.№ 62/2013 год. на Окръжен съд [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: