О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 367
София, 09.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети февруари , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1336/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Б. С. , чрез адв. С. Н. срещу решение от 21.03.2011 год., постановено по гр.д. №11013/2010 год. на СГС, ІІ-в състав, с което след като е отменено първоинстанционното решение, постановено по гр.д.№ 16230/2010 год. на СРС, ГО, 62 състав е постановено ново решение , с което е отхвърлен предявения от касатора срещу А. 28, [населено място] иск с пр. осн. чл. 222,ал.3 КТ за заплащане на сумата от 15 372 лв. и иск с пр. осн. чл. 86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 56 лв. мораторна лихва за забава за периода от 10.03.2010год. до 08.04.2010 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение.
Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважен.
Ответникът по касация А. 28, [населено място], оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване.
В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК се съдържат само касационни оплаквания за неправилност на решението, които могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК ако касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
Не е посочен и обоснован допълнителен критерий по чл. 280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК.
С касационната жалба са представени решения на ВКС : С решение № 834 от 06.08.2004 год. по гр.д. № 1787/2002 г. , ІІІ г.о. на ВКС се разглежда общата хипотеза на заплащане на обезщетение по чл. 222 КТ , а с решение № 1437/03.10.2005 год. по гр.д № 970/2003 год. на ВКС,ІІІ го. е прието, че обезщетение по чл. 222,ал.3 КТ се дължи само веднъж при прекратяване на трудовото правоотношение след първоначалното придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в какъвто смисъл е и обжалваното решение.Последното следва да се отбележи макар и касаторът да не се е позовал на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване..
С оглед на изложеното касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.03.2011 год., постановено по гр.д. №11013/2010 год. на СГС, ІІ-в състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: