О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1054
София, 28.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4199/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Н. от [населено място] чрез адв. Л. И. против решение №50/04.04.2013 год. по гр.д. № 81/2013 год. на Видинския окръжен съд ,с което е потвърдено решение № 581/19.12.2012 год. по гр.д. № 1329/2012 год. на Видински районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от него против [община] иск за обезщетение за забавено плащане за размера над 892,17 лв. до пълния претендиран размер от 14 107,32 лв.Присъдени са разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново решение , с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер.
Ответникът по касационната жалба [община] не взема становище досежно допустимостта на касационното обжалване или основателността на касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа същата по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 се иска касационното обжалване на въззивното решение да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1, т.1 ГПК по въпроса : Необходимо ли е да бъде изготвен доклад по делото и ако такъв не е изготвен от първата инстанция, следва ли второинстанционния съд да го направи. Касаторът счита, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с Р №102/25.07.2011 год. по т.д. №672/2010 год. на ВКС, ІІ т.о, и Р № 114/26.10.2012 год. по т.д. №907/2011 год. на ВКС, ТК, І т.о.
Така поставения въпрос не съответства на данните по делото. Видно изготвения съдебен протокол от 02.11.2012 год. по гр.д. №1329/2012 год. на Видинския районен съд в първото по делото заседание съдът е направил доклад по делото, по който страните не са направили възражения.
С оглед на това поставения процесуалноправен въпрос не следва да се обсъжда.
Във връзка с основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК касаторът е посочил въпросите: 1. Каква правна квалификация следва да се даде на споровете между етажните собственици относно ремонти и подобрения, направени от едни от тях в общите части на сградата – по чл. 61, ал.2 ЗЗД , по чл. 41 ЗС във връзка с чл. 30,ал.2 ЗС или по чл. 61,ал.2 ЗЗД във вр. чл. 40 ЗС във р. чл. 30,ал.2 ЗС и
2. В какво съотношение се намират нормите на чл. 61,ал.2 ЗЗД от една страна по отношение нормите на чл. 41 ЗС и чл. 30,ал.2 ЗС и дали нормите на чл. 41 ЗС и чл. 30,ал.2 ЗС са специфична проява на воденето на чужда работа без пълномощие по отношение на която се намира субсидиарно приложение институтът на водене на чужда работа без пълномощие , включително и по въпроса откога се дължи законната лихва и кога длъжникът изпада в забава .
Касационното обжалване по тези въпроси не следва да се допуска , доколкото касаторът не е обосновал изпълнението на посоченото от него основание за допустимост на касационното обжалване. По отношение на цитираните разпоредби има утвърдена съдебна практика. Същевременно разпоредбите са ясни и не се налага тяхното задължително тълкуване. Независимо от това следва да се посочи, че едва пред втората инстанция в подадената въззивна жалба жалбоподателят – касатор в настоящото производство е навел доводи относно това, че лихвата се претендира като лихва, произтичаща от забава в плащането на обезщетение за водене на чужда работа без пълномощно, а не като лихва върху присъдена с влязло в сила решение парична сума, без да се сочи и обосновава характера на присъденото главнично вземане. Такива доводи не са наведени в исковата молба, поради което съдът не е имал задължение да ги обсъжда.
По изложените съображения, касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №50/04.04.2013 год. по гр.д. № 81/2013 год. на Видинския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: