О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1019
София, 18.07.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №295 по описа за 2012год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е обща касационна жалба от Прокуратура на Република България и от Апелативна прокуратура – София срещу решение от 30.12.2011г., постановено по гр.д.№2917/2011г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 29.03.2011г. по гр.д.№1822/2010г. на Софийски градски съд е уважен предявения от Й. И. Д. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1, пр.2 ЗОДОВ за още сумата 9 000лв. /разликата между присъденото обезщетение от 16 000лв. и дължащото се такова от 25 000лв./, ведно със законната лихва от 25.04.2008г. и е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителната част за сумата 9000лв.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд в обжалваната част на решението е първоинстанционното решение в частта за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на Й. И. Д. на основание чл.2, ал.1, т.1, пр.2 ЗОДОВ сумата 16 000лв. и след частична отмяна на решението в отхвърлителната част е присъдил още сумата 9 000лв. – обезщетение за неимуществените вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 НК, вр. чл.26, ал.1 НК за което наказателното производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не сътавлява престъпление, както и от незаконно задържане под стража като мярка за неотклонение по същото наказателно преследване, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2008г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите Прокуратура на Република България и Апелативна прокуратура-София, участваща по делото на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ, за да обосноват допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, поддържат, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото. Поддържа се, че разпоредбата е приложена без да са обсъдени всички относими обстоятелства и доказателства и че поставения правен въпрос е разрешен в противоречие с представената съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че поставеният материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. II ППВС №4/23.12.2968г., както и в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, които имат задължителен характер – решение № 337 от 22.06.2010 по гр. д. № 1381/2009 на IV г. о. на ВКС, решение от 26.05.2010г. по гр.д.№1273/2009г. на ВКС, ІІІг.о., решение №532 от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г. на ВКС, ІІІг.о., решение№149/02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г.
По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По исковете по чл.2 от ЗОДОВ прокуратурата не дължи държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 30.12.2011г., постановено по гр.д.№2917/2011г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част, по обща касационна жалба на Прокуратура на Република България и Апелативна прокуратура – София.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: