О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1069
[населено място], 30.09.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №422 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение от 14.12.2010г., постановено по в.гр.д.№3147/2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 30.09.2010г. по гр.д.№47/2010г. на Пловдивски районен съд за уважаване на предявените от Л. П. И. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Л. П. И. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Л. П. И. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му; за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Въззивният съд е приел, че не се е осъществило приложеното от работодателя основание за уволнение по чл.325, т.9 от КТ, поради това, че не е налице вторият елемент на фактическия състав на това основание за уволнение, а именно – липсата на друга подходяща работа за здравното състояние на работника или служителя работа.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, сочи, че въпросът „във връзка със сроковете за събиране на доказателства и изясняване на делото от фактическа страна и приложението на чл.10 от ГПК за съдействието на съда при установяване на фактите от значение на делото”, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По приложението на разпоредбите на чл.7, ал.1 и чл.10 от ГПК, вменяващи в задължение на съда да прояви активност при установяване на релевантните за спора обстоятелства, има формирана задължителна съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК – решение № 224 от 02.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 177/2010 г., II г. о., ГК, че въззивния съд е длъжен да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, включително и за тези, довели до непопълването на делото с доказателствен материал, като по аргумент от разпоредбата на чл.266 от ГПК, както и с оглед задължението на въззивния съд в закрито заседание да се произнесе по доказателствените искания, съгласно разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, въззивния съд следва да се произнесе по тези доказателствени искания, които са направени своевременно от страните пред първата инстанция, но не са били допуснати, както и по тези, които са били допуснати, но не са били събрани. В случая в първата инстанция е допусната съдебна експертиза и е прието заключението й по поставената от работодателя задача да установи дали в предприятието има друга подходяща за здравното състояние на работника работа. Въззивният съд се е произнесъл по доказателственото искане на въззивника-работодател да назначи експертиза със същата задача, като е намерил искането за неоснователно. Доводите на работодателя са, че вещото лице не е проверило намиращи се при него документи. Не е поискано приобщаването на такива документи към доказателствата по делото, нито те са описани от работодателя, поради което недопускането на експертизата не е в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 100лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.12.2010г., постановено по в.гр.д.№3147/2010г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на Л. П. И. от [населено място], сумата 100лв./сто лева/ – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: