О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
София, 14 април 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1341/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищцата П. Д. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], област Шумен, чрез процесуален представител адвокат А. Г. А.-АК-П., против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, VІІІ граждански състав № 1642/14.10.2013 г., постановено по гр. д. № 2279/2013 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на РС-Пловдив, ІІ гр. състав № 1729/29.04.2013 г., постановено по гр. д. № 12836/2012 г., с което е отхвърлен предявения от П. Д. П. против А. Г. Г. ЕГН [ЕГН], действащ като [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], район „Централен”, [улица], ет. 1, ап. 1, иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи присъдените по ч. гр. д. № 8762/2012 г. на ПРС, ІV гр. с-в със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5532/5.06.2012 г., суми: 24 000.00 лв. обезщетение за ползване на недвижим имот-магазин № 2, находящ се в [населено място], [улица], за периода 1.07.2009 г.-30.06.2010 г.; сумата 4 759.07 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 1.07.2010 г.-31.05.2012 г. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-4.06.2012 г. до изплащане на сумата.
С изложение по допустимостта на обжалването касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, с практиката на съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се на Р. № 752/11.11.2009 г. по гр. д. № 747/2008 г., ВКС, ІV г. о., според което искът по чл. 59 ЗЗД е основателен ако ищецът е собственик на процесния имот и ответникът е ползвал имота през процесния период без основание. Твърди се още, че въпросът за правомерността на ползването след изтекъл срок за сключване на окончателен договор, заложен в предварителен договор е решен в противоречие със съдебно решение № 1097/8.07.2011 г. по в. гр. д. № 1441/2011 г. на Окръжен съд-Пловдив, девети състав, водено между същите страни с претенция за присъждане на обезщетение за ползване на същия имот. Позовава се и на решение по т. д. № 76/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд, втори търговски състав. Приложени са посочените съдебни актове.
За ответника по касация А. Г. Г., действащ като [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] е подаден писмен отговор на жалбата, чрез процесуален представител адвокат К. В. Г.. Изложени са съображения за недопускане на касационното обжалване, поради липса на формулиран правен въпрос съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Твърди се, че липсват данни приложените решения на окръжни съдилища дали са влезли в сила, както и че липсват доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Претендира се присъждане на разноски.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
По иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД за установяване, че ответникът дължи на ищцата сумата 24 000.00 лв.-обезщетение за ползване на процесния магазин в [населено място] за периода 1.07.2009 г. до 30.06.2010 г., със законна лихва и 4759.07 лв. мораторна лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение, въззивният съд е приел за установено, че по отношение на ответника собственик на имота е ищцата, считано от 20.03.2001 г., когато го е закупила, вкл. и за процесния период. Приел е и че ответникът е ползвал имота през процесния период. За да отхвърли иска съдът е посочил, че в случая не е налице неоснователно обогатяване, тъй като ответникът е ползвал имота на правно основание, а именно: сключен между него и ищцата предварителен договор от 20.08.2008 г., по силата на който му е предадено владението на имота.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Доколкото повдигнатия въпрос за правомерността на ползването на основание предварителен договор е правен въпрос по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, не са налице специалните изисквания на т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, на които касаторът се е позовал.
Към изложението е приложено въззивно решение на ОС-Пловдив № 1097/8.07.2011 г. по гр. д. № 1441/2011 г., с което е потвърдено решение на РС-Пловдив № 746/7.03.2011 г., постановено по гр. д. № 10583/2010 г. в производство, проведено между същите страни. С решението са отхвърлени същите искове, но предявени за предходен период от време, а именно: от 30.06.2008 г. до 30.06.2009 г. Възззивното решение е влязло в сила, тъй като в производство по реда на чл. 288 вр. чл. 280 ГПК то не е допуснато до касационно обжалване от състав на Върховен касационен съд, ІV г. о. с определение № 169/14.02.2012 г., постановено по гр. д. № 1649/2011 г. Върховният касационен съд е приел, че съществено за отхвърлителния резултат по исковете е обстоятелството, че ответникът държи имота на правно основание, а именно сключения между него и ищцата предварителен договор за покупко-продажба на имота, който е обвързващ за тях, поради което ответникът и не дължи обезщетение за ползването на имота през исковия период.
Искането в писмения отговор на ответника по касация за присъждане разноски по настоящото производство не е доказано.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд, VІІІ граждански състав № 1642/14.10.2013 г., постановено по гр. д. № 2279/2013 г. по касационна жалба от ищцата П. Д. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], област Шумен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: