О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 01 април 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1216/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Министерство на регионалното развитие, представлявано от министъра на регионалното развитие, чрез процесуален представител юрисконсулт Б. Б., против въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, 3-ти граждански състав № 517/31.10.2013 г., постановено по гр. д. № 933/2013 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд № 857/16.05.2013 г., постановено по гр. д. № 150/2013 г., с което е осъдено Министерство на регионалното развитие и благоустройството, [населено място] да заплати на С. Д. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] сумата 55195.20 лв., представляваща обезщетение за недопускане до работа за времето от 1.01.2008 г. до 31.10.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.11.2011 г. до окончателното изплащане, както и 4734.00 лв. разноски по делото и 3504.00 лв.-разноски в производството по гр. д. № 1040/2012 г. по описа на П..
С изложение по допустимостта на обжалването касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Счита, че решаващите изводи на П. са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В тази връзка е посочено Р. № 594/15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1449/2008 г., ІV г. о. Счита и че е налице практика на съдилищата с противоречиво решаване на съществените въпроси по казуса с посочване на следните съдебни решения: Р. на СРС, ІІ-ра ГК, 76 с-в от 26.02.2008 г. по гр. д. № 13598/2007 г.; Р. на СГС, ВО, ІІ-А с-в от 9.04.2009 г. по гр. д. № 428/2008 г.; Р. на СРС, ІІ-ро ГО, 54 с-в от 9.03.2009 г. по гр. д. № 564/2008 г., потвърдено с Р. на СГС, ВО, ІV-В състав от 24.11.2009 г. по гр. д. № 5312/2009 г. Копие от посочените съдебни актове са приложени.
За ответника по касация С. Д. К. е подаден писмен отговор чрез процесуален представител адвокат Д. Б.-АК-П.. Касационната жалба е оспорена като недопустима по реда на чл. 288 ГПК и като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция по договор за правна защита и съдействие.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:
Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК са различни от общите основания за касационно обжалване на въззивното решение, поради неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Преценката за наличието на основание за допускане на обжалването се извършва от Върховния касационен съд в предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт Върховният касационен съд извършва едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане и произнасяне по основателността на касационната жалба по реда на чл. 290 ГПК.
Първото изискване, за наличието на което касационният съд проверява дали е изпълнено в производството по чл. 288 ГПК е изпълнено ли е изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК в изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът да е посочил правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да е посочен този въпрос. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства с касационната жалба. Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнително основания за това.
В конкретния случай не е изпълнено от касатора общото изискване за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК, така както е разяснено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Изложението към жалбата изцяло приповтаря изложените с жалбата доводи, обосноваващи незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-основания за касационно обжалване на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, които както се посочи по-горе са неотносими към предварителното производство по чл. 288 ГПК.
По тези съображения в случая не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, а приложените към изложението съдебни решения с оглед установяване специалните изискванията на т. 1 и на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се поставят на обсъждане.
По искането на ответника по касация за присъждане на разноски:
Страната претендира сумата 2400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, в който смисъл е приложения към отговора на касационната жалба списък по чл. 80 ГПК. Към списъка по чл. 80 ГПК е приложен договор за правна защита и съдействие № 77156/17.02.2014 г., фактура от 20.01.2014 г. на Адвокатско дружество „Г.” и копие от извлечение по разплащателна сметка № 6/24.01.2014 г., издадено от „У. Кредит Б.”.
Разноските на страната за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението на един адвокат-чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът са адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като с него се удостоверява, че разноските са договорени и/или че са заплатени. Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна защита следва да бъде посочено, че сумата е заплатена от страната за осъществена правна помощ по конкретното дело, както и вида на плащането на сумата.
В конкретния случай, в приложен към списъка по чл. 80 ГПК договор за правна защита и съдействие № 77156/17.02.2014 г. не е посочено по кое конкретно дело е договорено процесуално представителство пред ВКС, не е посочен размер на договореното възнаграждение, не е посочен размер на заплатената сума, посочено е единствено „по фактура”. В пълномощното към договора от 17.02.2014 г., също липсват данни по кое дело на ВКС е извършено упълномощаването на адвокати Д. Б. и С. Г. за „приподписване отговор на касационна жалба” също без посочени данни по кое дело е упълномощаването. Приложена е и фактура от 20.01.2014 г., съставена от С. Г., видно от която С. Д. К. е заплатил по банков път сумата 2400 лв. на Адвокатско дружество „Г.” за правни услуги-представителство пред ВКС, но също липсват данни за номера на делото на ВКС. Приложен е и банков документ № 6/24.01.2014 г., извлечение от разплащателна сметка за извършена транзакция от 23/24.01.2014 г. за сумата 2426.24 лв.
При тези данни искането на ответника по касация за присъждане на направени по настоящото дело разноски за процесуално представителство в размер на заплатенане е установено по категоричен начин, поради което следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, трети граждански състав № 517/31.10.2013 г., постановено по гр. д. № 933/2013 г. по касационна жалба на ответника Министерство на регионалното развитие, София.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца С. Д. К. за присъждане на сумата 2400 лв. разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: