О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 969
гр.София, 01.08.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №344 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Прогимназия „Св.Св.К. и М.”, [населено място], срещу решение от 22.12.2010г., постановено по гр.д.№945/2010г. на Пазрджишки окръжен съд, с което след отмяна на решение от 01.12.2010г. по гр.д.№4282/2009г. на Пазарджишки районен съд, са уважени предявените от К. Н. А. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът К. Н. А. оспорва касационната жалба като неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от К. Н. А. срещу Прогимназия „Св.Св.К. и М.” искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му по чл.325, т.9 от КТ; за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, сочи, че въпросът за изискването за пълно, всестранно и обективно обсъждане и оценка на събрания по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност, както и въпросът за обсъждането на релевираните в процеса доводи и възражения на страните, са разрешени от въззивния съд в противоречие с приложените съдебни решения. Формулираният от жалбоподателя въпрос сочи на оплакване за неправилност на съдебния акт поради нарушение на процесуалния закон, което е основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК на въззивно решение, но не е критерий за допускане на касационно обжалване. Това се отнася и до доводите за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Не е налице противоречие между въззивното решение и приложеното решение №666 от 09.04.2006г. по гр.д.№2473/2003г. на ВКС, ІІІг.о., с което е прието, че уволнението по чл.325, т.8 от КТ е незаконно, тъй като липсва влязло в сила решение на ТЕЛК по смисъла на посочената разпоредба, тъй като е било обжалвано и е влязло в сила след уволнението. В разгледания от въззивния съд спор също е прието, че не е налице първият елемент от фактическия състав на чл.325, т.9 от КТ – невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради инвалидност и здравни противопоказания, въз основа на заключение на ТЕЛК. Прието е, че решение на ТЕЛК за изпълняваната от служителя работа като възпитател не е издадено преди, а след уволнението. Неоснователни са доводите, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение №24 от 28.01.2010г. по гр.д.№4744/2008г. на ВКС, Іг.о., с което е прието, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани доказателства по делото и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва изложи мотиви за това. В случая съдът е приел, че с гласни доказателства и становище на службата по трудова медицина не може да се установява невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради инвалидност и здравни противопоказания, тъй като законът в чл.325, т.9 от КТ изисква това да се установи въз основа на заключение на ТЕЛК. Приложеното решение се отнася до задължението за преценка на относимите и допустими доказателства по делото, поради което не е налице твърдяното от касатора противоречие с това решение. С решение №504 от 28.05.2009г. по гр.д.№475/2008г. на ВКС, Іг.о. е разрешен спорен по спора за собственост въпрос зали представени доказателства са относими към спора, какъвто въпрос не е разрешаван с въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са възпроизведени оплакванията в касационната жалба, които са относими към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 от ГПК, по които касационният съд се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Те са неотносими към основанията за допускане на касационно ожбалване.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.12.2010г., постановено по гр.д.№945/2010г. на Пазрджишки окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: