2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 02.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести декември , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 1122/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Б. и В. И. Б., чрез адв. С., срещу решение № 359/17.03.2010 год. по в. гр.д. № 1189/2009 год. на Апелативен съд[населено място], с което след като е отменено решението на С. окръжен съд по гр.д. № 157/2007 год. е постановено ново решение ,с което са отхвърлени предявените от В. И. Б. и С. В. Б. и двамата от[населено място] против А. Ж. Д. от[населено място] , Смолянска обл. искове за заплащане на сумата 2 706,36 лв. , претендирана като обезщетение за причинените имуществени вреди на собствения им лек автомобил „Х. А.” с рег. № 52 69 МА в резултат на претърпяно – пътно- транспортно произшествие на 14.09.2007 год. , ведно със законната лихва върху сумата , считано от 14.09.2007 год. до окончателното и изплащане като са осъдени да заплатят разноски в размер на 252,62 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се решението да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав или да се постанови друго решение, с което да се потвърди решението на първата инстанция.
Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] ,[населено място] – трето лице помагач оспорва касационната жалба по същество в писмен отговор по делото.
Ответникът А. Ж. Д. не взема становище както по допустимостта ,така и досежно основателността на подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.
В случая това изискване на закона не е изпълнено.
В представеното изложение касаторите са посочили следните въпроси: относно „дължимото поведение на съда преди постановяване на решението , в частност изпълнение на указанията на съда по доказателствата и страните в производството, които / според касатора/ по делото са изцяло нарушени”, както и относно „задължението съдът да не изненадва страните едва със съдебния акт” .
Касаторите считат, че по горните въпроси е нарушена задължителната съдебна практика като в тази връзка се позовават на Р № 1716/23.11.2001 год. , по гр.д. № 181/2001 год. , ІV г.о. , Р № 1905/01.02.2002 год. по гр.д. № 1596/2001 год. на ВКС, ІV г.о. , представени по делото.
Цитираните въпроси нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК. Същите са формулирани изключително неясно и общо, поради което не могат да бъдат уточнени или конкретизирани от съда с оглед даденото му правомощие с ТР №1/2009 год. на ОСГТК. В резултат – не може да се извърши преценка дали са били предмет на разглеждане от въззивният съд или представляват процесуални действия на съда и страните, които са обусловили изхода на делото и доколко тяхното разрешение се явява в противоречие с представените по делото решения на ВКС.
Формулирането на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК е общата и основна предпоставка, с която законът свързва достъпът до касационно обжалване, поради което неизпълнението на това изискване е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато
Предвид изложеното , ВКС, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 359/17.03.2010 год. по в. гр.д. № 1189/2009 год. на Апелативен съд[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: