О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 12.07.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 391/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 , изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Д. З. – В. чрез адв. Л. Б. срещу определение № 146/10.04.2012 год. на ВКС, по гр.д. №222/2012 год. на ВКС, ІІ г.о. , с което е оставена без разглеждане касационната и жалба против въззивно решение от 16.10.2011 год. по гр.д. №622/2010 год. на СГС.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател твърди, че при определяне цената на иска съдът неправилно е съобразил данъчната оценка на имота вместо неговата пазарна такава.
Иска се отмяна на определението и произнасяне относно допустимостта на касационното обжалване по подадената касационна жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгл. чл. 274,ал.2, изр. 2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС, ІІ ГО е приел, че цената на предявения при действието на отменения ГПК установителен иск за собственост е под 5 000 лв. / съответно 673,90лв. за единия земеделски имот, предмет на иска и 243,50 лв. за другия./. С оглед на това и като се е позовал на чл. 280,ал.2 ГПК , изменен с Д.В бр. 100/2010 год. в сила от 21.12.2010 год. е приел , че касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Определението е правилно.
Цената на иска се определя при подаване на исковата молба. В случая доколкото исковата молба е подадена на 04.02.2008 год. , при определяне цената на иска, приложими са правилата на ГПК / отменен /. Съгл. чл. 55 ,ал.1,б. „б” ГПК, при искове за собственост цената на иска се определя от 1/4 от данъчната оценка на имотите, а ако няма такава – от пазарната им цена. В случая данни за данъчната оценка на процесните имоти са събрани от първата инстанция. Видно от представеното удостоверение на Столична община с изх. № 21-19-1377/26.05.2008 год. данъчните оценки са съответно 185 лв. за нивата в м. „Средно ливаде” и 512 лв. за нивата в м. „Падина”, землището на [населено място].
С оглед на това тричленния състав на ВКС, ІІ г.о. правилно е приел, че предвид цената на предявеният иск , въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и с оглед на това касационната жалба
е процесуално недопустима.
Същата е процесуално недопустима дори и при съобразяване на пазарната цена на имотите посочена в представения нотариален акт № 128, том ІІ, рег. №5750, дело № 424/2000 год. , с който същите са прехвърлени на касаторката.
С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 146/10.04.2012 год. на ВКС, по гр.д. №222/2012 год. на ВКС, ІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: