О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 970
София,01.08.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти април , две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1737/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. К. чрез адв. Я. Н. срещу решение от 05.07.2010 год. по гр.д. № 1083/2010 год. на Софийски градски съд , ІІ-ро „Б” отд. в частта, в която след като е отменено решението на Софийски районен съд , ГК, 78 състав по гр.д. № 7434/2009 год., е постановено ново решение, с което предявеният от П. А. К. от [населено място] иск с пр. осн. чл. 264,ал.1 ЗМВР / отм./ за присъждане на обезщетение в размер на 3 746,40 лв. , е отхвърлен.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Касаторът твърди, че в разрез с представените по делото доказателства съдът неправилно е приел, че по делото не е установено качеството му на държавен служител, както и че няма причинно – следствена връзка между полагания труд и настъпилото увреждане. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Столична дирекция на вътрешните работи не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и относно касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в разпоредбата на чл. 280 ГПК.
На първо място страната следва да е формулирала правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и да е обусловил изхода на спора по делото.
В случая такъв правен въпрос изобщо не е формулиран.
Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване като неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
Непосочването на правен въпрос препятства обсъждането на допълнителните критерии за допустимост по чл. 280,ал.1,2 и 3 ГПК посочени в представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК. Последното е така, доколкото съществуването на тези основания може да се преценява единствено във връзка с конкретен правен въпрос. Отделно от това следва да се посочи, че основанията са визирани бланкетно без каквато и да било обосновка.
Въз основа на горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.07.2010 год., постановено по гр.д. № 1083/2010 год. на Софийски градски съд , ІІ-ро Б отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: