О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1088
С.,05.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 506/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , [населено място] срещу решение от 17.12.2009 год. , постановено по гр.д. № 1928/2009 год. на СГС, ВО, ІVА състав, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 23170/2006 год. на СРС, ГК, 70 състав , с което е признато за незаконно уволнението на Б. С. С. и същото е отменено; С. е възстановена на длъжността „ проверител” към отдел „Чистота” в [фирма] , [населено място] ; присъдено й е обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ за оставяне без работа поради незаконно уволнение в размер на 2 530,92 лв.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението.Иска се неговата отмяна и присъждане на направените в производството разноски.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.В него като основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК , касаторът сочи, че правният въпрос за колизията между правните норми на чл. 194,ал.1 КТ и чл. 333,т.2 и т.3 КТ , които имат императивен характер, има съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С оглед на това счита, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Б. С. С. от [населено място], не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче предвидените от закона условия за допустимост на касационното обжалване.
За да отмени извършеното по отношение на Б. С. дисциплинарно уволнение, въззивният съд е приел, че работодателят не се е съобразил със разпоредбата на чл.333,ал.1, т. 3 КТ, според която и в случаите на дисциплинарно уволнение по чл. 330 ,ал. 2 т.6 КТ , когато работникът или служителят боледува от болест , определена в наредба на министъра на здравеопазването / Наредба № 5/ 20.02.1987 за болестите , при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333,ал.1 от КТ / работодателят може да извърши уволнението само с предварително разрешение на инспекцията по труда като се взема мнението и на Трудово – експертната лекарска комисия. По делото е установено , че ищцата – ответница по касация, страда от заболяване, което е включено в списъка на болестите, при които работниците и служителите се ползват със закрилата по чл.333,ал.1,т.3 КТ ,което заболяване е установено с решение на ТЕЛК.Посочено е , че уволнението е извършено без да е получено разрешение на Инспекцията по труда и преди ТЕЛК да е изразила становище по изпратеното от работодателя запитване, поради което уволнението е незаконно.
Следователно обжалваното решение третира въпроса относно законността на дисциплинарното уволнение в контекста на предвидената по КТ защита без да разглежда цитираните в посочения от касатора правен въпрос разпоредби / на чл. 194,ал.1 КТ и чл. 333,ал.1,т.2 ,3 КТ/ в колизия.
Такава колизия / противоречие, което следва да бъде отстранено по пътя на тълкуването /, не съществува.Съдът правилно е приложил закона като е приел, че след като уволнената страда от заболяване , посочено в Наредба №5/20.02.1998 год. на Министъра на здравеопазването и е била уволнена без да е съобразена закрилата на закона по чл. 333,ал.1 КТ, уволнението е незаконно .
Доколкото колизия между двете законови разпоредби няма, въпрос за такава колизия не може да бъде разглеждан и по него не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.12.2009 год. , постановено по гр.д. № 1928/2009 год. на СГС, ВО, ІVА състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: