О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1329
София, 12.12.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №881 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура” – Областно пътно управление – [населено място], срещу решение от 20.04.2011г., постановено по гр.д.№269/2011г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 24.01.2011г. по гр.д.№4614/2010г. на Пазарджишки районен съд за уважаване на предявените от И. С. Д. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и след частична отмяна на същото първоинстанционно решение е уважен и предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба И. С. Д. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение са уважени предявените от И. С. Д. срещу Агенция „Пътна инфраструктура” – Областно пътно управление – [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението на служителя на приложеното от работодателя основание по чл.328, ал.2 от КТ е незаконосъобразно, тъй като не е представен договор за управление в срока по чл.312, ал.2 от ГПК.
Касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, сочи, че въпросът: „допустимо ли е въззивната инстанция да събира доказателства за факти, за установяването на които доказателствената тежест е разпределена с доклада по чл.312, ал.1 от ГПК”, е разрешен противоречиво с въззивното решение по делото и с приложеното решение от 31.08.2009г. по гр.д.№549/2009г. на Врачански окръжен съд. Липсват данни приложеното решение да е влязло в сила, поради което не може да се приеме, че касаторът е представил доказателства за наличие на противоречива съдебна практика – т.2 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТС на ВКС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за приложението на чл.266, ал.3 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба във въззивното производство може да се иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Такива са доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства – решение №149 от 08.06.2011г. по гр.д.№1884/2009г. на ВКС, ІVг.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Оплакванията на жалбоподателя-работодател във въззивната жалба, а и в касационнната жалба, обаче не са в тази насока, а са изложени доводи за това, че макар и договорът за управление да не е представен в срока по чл.312, ал.2 от ГПК, по трудовия спор е допустимо и служебно събиране на това доказателство, въпреки несвоевременното му представяне. В спора за законност на уволнението в доказателствена тежест на работодателя е да докаже приложеното от него основание за уволнение. Поради това поставеният въпрос не е от значение за конкретното дело и не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното производство в размер на 450лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.04.2011г., постановено по гр.д.№269/2011г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” – Областно пътно управление – [населено място] за заплати на И. С. Д. сумата 450лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: