О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 263
София, 23.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседаниe на тридесети януари , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1213/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. Г. против решение от 14.06.2011 год. по гр.д.№ 346/2011год. на Софийския окръжен съд , с което е потвърдено решение №10/07.02.2011 год., постановено по гр.д. №280/2010 год., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. Ц. Г. от [населено място] против Районен съд, [населено място] искове за отмяна на Заповед № РД – 13-01/19.04.2010 год. на Председателя на РС [населено място], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение в размер на 7 091,92 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила , нарушения на материалния закон и необоснованост.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което предявените искове да бъдат уважени.
Ответникът по касация Районен съд [населено място] , оспорва допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК е поискано касационното обжалване да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК по материалноправния въпрос дали нарушения от страна на работника при извършването други трудови дейности, които не са вписани в длъжностната му характеристика и които не са възложени допълнително от работодателя , могат да се квалифицират като нарушения на трудовата дисциплина.
По делото е безспорно установено, че визираното в Заповедта на Председателя на РС [населено място] нарушение е извършено. Спора между страните е относно това, дали описаното деяние представлява нарушение на трудовата дисциплина , което следва да ангажира дисциплинарната отговорност на служителката. За да приеме, че извършеното от последната деяние съставлява дисциплинарно нарушение въззивният съд е приел, че задължението за събиране и отчитане на парични суми от държавни такси и глоби по граждански и наказателни дела макар и да не е изрично посочено в длъжностната характеристика на служителката, е било нейно задължение , произтичащо от съществуващото между страните трудово правоотношение. Съдът се е позовал на обстоятелството, че по длъжностна характеристика служителката е била длъжна да изпълнява и други разпореждания на председателя и административния секретар на съда и изрично изброените в характеристиката задължения не изчерпват всички действия ,които е осъществявала по служба, че това задължение е произтичало от характера на самата работа и по силата на чл. 126,т.13 КТ е било част от трудовите задължения на съдебния секретар в РС – [населено място] и не е било необходимо наличието на писмена заповед за това.
С оглед на това въззивното решение не се явява в противоречие с представеното по делото Р № 1533/28.12.1999 год. на ВКС, по гр.д. №435/1999 год. , ІІІ г.о., където по поставения въпрос е прието, че обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя като техния обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение.Второто представено Р № 387/05.01.2006 год. на ОС [населено място] не следва да се коментира , доколкото няма данни да е влязло в сила, поради което не съставлява част от съдебната практика.С оглед на горното, не е налице основанието за допустимост по чл. 280,ал.1,т. 2 ГПК.
За да е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК- „ противоречие с практиката на ВКС”следва да е налице противоречие с представена или по- сочена по делото задължителна практика на ВС и ВКС – Тълкувателни решения на ВС на РБ и ВКС, приети при действието на ЗСВ от 1994 год., ППВС/ по чл.59 ЗУС/, решения на състави на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК, на каквато в случая касаторът не се позовава.
Не е изпълнен и критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Касаторът не обосновал с какво разглеждането и отговорът на поставения конкретен правен въпрос би допринесъл за точното приложение на закона и развитие на правото.
С оглед на горното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №336 от 14.06.2011 год. постановено по гр.д.№ 346/2011год. на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: