3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
[населено място] 22.03. 2011 год.
Върховният касационен съд на Р. Б., IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1517 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма],[населено място], срещу решение от 01.07.2010г., постановено по гр.д.№442/2010г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 19.04.2010г. по гр.д.№347/2010г. на Русенски районен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] иск за заплащане на неустойка.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Б. П. Б. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена е в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Б. П. Б. за заплащане на сумата 1250лв. – неустойка, уговорена със сключено между страните допълнително споразумение за лоялност и поверителност от 01.07.2007г. – частичен иск от общ размер 15 000лв.
Въззивният съд е приел, че уговорката за неизвършване на конкурентна дейност за определен срок след прекратяване на трудовото правоотношение, е недействителна, тъй като представлява предварителен отказ от право на свободна инициатива.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК поддържа, че разрешеният от въззивния съд въпрос за действителността на уговорката за неизвършване на конкурентна дейност след прекратяване на трудовото правоотношение, е от значение за точното прилагане на закона. Не посочва съдебна практика по релевирания въпрос, която да е създадена поради неточно тълкуване или нуждаеща се от осъвременяване. Отделно, по поставения правен въпрос за действителността на клаузата за обезщетение, уговорена в сключено от страните по трудов договор споразумение, касаеща правоотношения след неговото прекратяване, е дадено задължително тълкуване с влезли в сила решения от 21.05.2010г. по гр.д.№1228/2009г. на ВКС, решение от 30.06.2010г. по гр.д.№309/2009г. на ВКС и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, в съответствие с която е постановено атакуваното решение. В посочените решения на ВКС е прието, че уговорката, с която се ограничава извършването на конкурентна дейност от страна на работници или служители за определен срок след прекратяване на трудовият им договор, е сключена в нарушение на конституционно признатото право на труд – чл.48, ал.3 от Конституцията наРБългария за прогласяване свободата на избор на професия и място на работа на всеки гражданин. Освен това е прието, че работодателят няма право да налага забрана на работниците и служителите си, които са се специализирали в дадена област, да не упражняват своята професия, след прекратяването на трудовите си отношения, тъй като това би означавало да се ограничи правото им на бъдещето престиране на труд, а подобна клауза по своята същност е нищожна. Такава клауза, макар и да не е свързана със съдържанието на трудовия договор, възлага задължение на работника или служителя в определен период от време да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, която уговорка противоречи на норми и принципи на трудовото право – чл.8, ал.4 КТ.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. С оглед този изход на производството пред ВКС, на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени извършените разноски по делото в касационната инстанция в размер на 480лв. – за адвокатско възнаграждение, видно от договора за правна защита и съдействие, представен с подадения чрез процесуалния му представител-адвокат писмен отговор на касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 01.07.2010г., постановено по гр.д.№442/2010г. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма],[населено място], да заплати на Б. П. Б. от[населено място], сумата 480лв. – разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: