О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 707
София, 04.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2384/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. К. от [населено място], чрез адв. Ив. О. против решение № 174/14.01.13 год. постановено по в. гр.д. № 359/2012 год. на Разградския окръжен съд , с което след отмяна на първоинстанционното решение по гр.д.№ 378/2012 год. на Районен съд [населено място], е постановено ново решение, с което на осн. чл. 127,ал.2 ЗЗД във вр. чл. 32,ал.2 СК С. К. К. е осъдена да заплати на Д. Х. Д. от [населено място] , сумата от 9 100 лв., ведно със законната лихва , считано от 14.03.2012 год. до окончателното й изплащане, както и сумата 1340 лв. разноски .
С касационната жалба се представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т. 1ГПК.
Ответникът по касация Д. Х. Д. от [населено място] чрез адв. Ал. М., оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа касационната жалба по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК, а именно:
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В представеното с касационната жалба изложение касаторът е посочил следния правен въпрос: Дали солидарната отговорност по чл. 32,ал.2 СК / чл. 25,ал.2 СК /отм./ възниква автоматично с получаването на заемната сума или е обусловена от преценката на всеки конкретен случай с оглед на това дали получената сума е разходвана за задоволяване нужди на семейството.
Счита, че с обжалваното решение без да цени доказателствата по делото въззивният съд е приел, че получената заемна сума е разходвана за удовлетворяване на семейните нужди. С това според касатора въззивният съд е разрешил формулирания правен въпрос в противоречие с неговото разрешаване в практиката на ВКС. В тази насока се позовава на Решение № 644/13.12.2007 год. на ВКС по т.д. № 321/2007 год., ТК, І т.о., Решение № 676/13.01.2010 год. на ВКС по гр.д. №2179/2008 год. , ІІ г.о. ГК и Решение от 31.01.2006 год. на ВКС, по т.д. №398/2005 год. на ВКС, Т.О. , според които солидарната отговорност по чл. 25,ал.2 СК отм. е обусловена от конкретна преценка за това дали тя е била разходвана за задоволяване нужди на семейството.
В обжалваното решение въззивният съд приема , че разпоредбата на чл. 32,ал.2 СК предвижда солидарна отговорност на съпрузите за поето задължение по време на техния брак, имащо аз цел задоволяване нужди на семейството . Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг , солидарната обвързаност на другия възниква по силата на законовата презумпция , че взетата в заем сума се ползва за задоволяване нуждите на семейството. Прието е, че от представените по делото доказателства , не се установява презумпцията да е оборена. Следователно твърдението на касатора , че решението застъпва обуславящата изхода на делото теза, че за поето по време на брака задължение на единия съпруг, солидарната отговорност за другия съпруг, възниква автоматично, е невярно. Напротив съдът приема, че солидарната отговорност е обусловена от това дали заетата сума е ползвана за нужди на семейството, но в тази връзка съществува законова презумпция, която размества доказателствената тежест в процеса. Съдът е направил подробен анализ на доказателствата, представени във връзка с установяване на обстоятелството за какви нужди са били използвани получените средства по сключения от ищеца договор за кредит . Приел е, че събраните по делото доказателства по- скоро са в подкрепа на извода, че парите са били използвани за нуждите на семейството, а не обратното, поради което е направил извода, че законовата презумпция не е оборена.
С оглед на изложеното , формулираният от касатора въпрос в обжалваното решение не е разрешен в противоречие с неговото разрешаване в представените решения на състави на ВКС, постановени при условията на чл. 218а ГПК/ отм./ .
Предвид изложеното, не е налице визираното основание за допустимост на касационното обжалване на соченото от касатора основание по чл. 280,ал.1 , т.2 ГПК.
С оглед изхода на производството пред настоящата инстанция, касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 350 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 174/22.01.13 год., постановено по в. гр.д. № 359/2012 год. на Разградския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. К. К. от [населено място] да заплати на Д. Х. Д. от същия град, направените в настоящото производство разноски в размер на 350 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: