1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
София, 24.03. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 21/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. С. Р. чрез процесуален представител адвокат В. Н. против въззивно решение на Р. окръжен съд № 471/29.10.2010 г., постановено по гр. д. № 695/2010 г.
С обжалваното решение е отменено решение на Русенския районен съд № 915/21.05.2010 г. по гр. д. № 6432/2009 г. и е постановено друго решение, с което е развален поради неизпълнение договор, сключен с нот. акт № 119, т. 4, рег. № 4970, д. № 860/2000 г. на нотариус Р. К., с който Е. Х. М., б. ж. на[населено място], Р. област, починала на 12.07.2005 г. е прехвърлила срещу задължение за гледане и издръжка на Н. С. Р. Е. [ЕГН] от [населено място] 4/6 ид. ч. от недвижим имот в[населено място], Р. област, по [улица]: дворно място от 825 кв. м.-УПИ VІІІ-863, кв. 99 по плана на селото, заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 132 кв .м., при посочени в решението съседи, до размер на ? от имота, според правата на ищцата, като дъщеря и законен наследник от наследството на покойната прехвърлителка.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с формулирани правни въпроси основен от които е въпросът: налице ли е неизпълнение на алеаторния договор /изцяло или частично/ от страна на ответницата, който въпрос счита, че е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в ТР № 30/81 г., ВС, ОСГК-основание за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Счита, че отговорите на поставените въпроси биха били съществен принос за развитието на правото-чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно с ТР № 2/2004 г., ВКС, ОСГК, а именно: следва ли съдът да мотивира игнорирането на събрани по делото доказателства без задълбочен анализ и посочване защо не ги приема.
За ответника по касация-ищцата Н. А. Й. жалбата е оспорена като недопустима и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат В. Р.. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
На 8.12.2000 г. е сключен процесния алеаторен договор, като прехвърлителката е дала съгласие престациите по сделката да бъдат реализирани както от приобретателката /внучка на прехвърлителката/, така и от нейната майка Х. А. Р. /сестра на ищцата/. По предмета на спора по иск на другата дъщеря на прехвърлителката, а именно: налице ли е точно изпълнение на договорните задължения от страна на ответницата двете страни по делото са ангажирали гласни доказателства, чиито показания взаимно се изключват.
Въззивният съд е уважил предявения иск до размер на ? част от имота, като е кредитирал показанията на свидетелите на ищцата. Приел е частично изпълнение на задълженията по договора от страна на ответницата, която като медицинска сестра е полагала грижи за периодите, в които прехвърлителката е пребивавала в болница и е осигурявала рецепти и лекарствени средства за лечението й. Извън тези грижи съдът е приел, че нито ответницата, нито нейната майка са полагали грижи и са осигурявали средства за издръжка на прехвърлителката.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
ТР № 30/81 г. дава разяснения относно правата на третото лице-бенефициер по този вид договор за неделимостта на поетото към повече от едно лице задължение за издръжка и гледане, правата на наследниците на починалия кредитор да искат разваляне на договора съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследяването.
Съществения по делото материалноправен въпрос за наличие на неизпълнение на договора като предпоставка за развалянето му на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и процесуалния – за установяване на елементите от фактическия състав на предявения иск са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената и трайна практика на ВКС по приложението на посоченото законово основание.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с изложението само е посочено без да е обосновано с конкретни аргументи. Съгласно т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви.
В случая въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната и постоянна практика на ВКС, обезпечаваща точното прилагане на закона, а казусът от фактическа и правна страна не разкрива особености извън типичните за този вид дела, нито е налице непълнота и неяснота на правната норма на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като основание на предявения иск.
Предвид изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски в размер на сумата 500.00 лв.-заплатен хонорар на един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие № 00092679.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Р. окръжен съд, Гражданска колегия № 471/29.10.2010 г., постановено по гр. д. № 695/2010 г. по касационна жалба от Н. С. Р. чрез адвокат В. Н..
ОСЪЖДА Н. С. Р. Е. [ЕГН],[населено място], [улица] да заплати на Н. А. Й. Е. [ЕГН] чрез адвокат В. Р., адрес за призоваване:[населено място], пл. „Х. К.” № 1, комплекс „Б.”, ет. 1, ст. 102 сумата 500.00 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: