О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
София, 22.07.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №35 по описа за 2011 год.
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. А. С. от [населено място], срещу определението от 27.05.2010г. по ч.гр.д.№5513/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 29.09.2009г. по гр.д.№4659/2007г. на Софийски районен съд по чл.248 от ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Ответникът по частната жалба А. П. С. не взема становище.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за изменение на решението по чл.99, ал.3 от СК/отм./ в частта за разноските, като е отменено решението в частта, с която Ц. А. С. е осъдена да заплати местен данък в размер на 3822лв. в полза на Столична община – Район „С.” и вместо него С. е осъдена да заплати 1706,25лв – местен данък за придобитите от нея 1/2ичаст от недвижим имот, и е отхвърлено искането й за присъждане на разноските изцяло в тежест на А. П. С., в която част определението е предмет на касационното обжалване.
Жалбоподателят сочи основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК когато като противоречива практика на съдилищата се сочат съдебните актове по делото на първата и въззивната инстанция – ТР №1/2009г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото правният въпрос: дали при развод по чл.99, ал.3 от СК/отм./ местните такси се разпределят между страните съобразно споразумението или са в тежест на страните съобразно полученото в дял и изключителна собственост имущество. Така поставеният въпрос не е от значение за конкретното дело, тъй като в споразумението по чл.99, ал.3 от СК/отм./, което е представено по делото и чието съдържание е възпроизведено в съдебното решение, не фигурира такава уговорка. Обстоятелството, че страните са упълномощили процесуалните си представители да включат в споразумението и такава уговорка, е без правно значение за спора, след като пълномощниците не са я включили в подписаното от тях споразумение по делото. Частите на решението относно акцесорните въпроси, включени в споразумението, следва да са такива, както те са изразени в същото.
С оглед на изложеното касационно обжалване не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 27.05.2010г. по ч.гр.д.№5513/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 29.09.2009г. по гр.д.№4659/2007г. на Софийски районен съд по чл.248 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: