О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 773
София, 19 юни 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2999/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Обединен детски комплекс „В. Л.” [населено място] против решение № 242/12.02.2013 год. по гр.д. №79/2013 год. на Окръжен съд, [населено място] , с което е потвърдено решението по гр.д. № 1386/2012 год. на Районен съд [населено място], с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на П. К. С. – Я. от [населено място], извършено със заповед № 92/18.06.2012 год. на директора на О. „В. К.” , същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „старши учител по информационни технологии” и О. „В. Л.” е осъден да й заплати сумата от 2 305,77 лв., представляваща обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 06.08.2012 год. до окончателното изплащане на задължението . Присъдени са разноски.
С касационната жалба се представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответницата по касация П. К. С. – Я. от [населено място] , оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа касационната жалба по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК, а именно:
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В представеното с касационната жалба изложение касаторът е формулирал следните въпроси, свързани със закрилата по чл. 333,ал.1,т.3 КТ , а именно:
1.Следва ли работодателят да преодолява предвидената в чл. 333 КТ на труда закрила, когато работникът или служителят умишлено въвежда работодателя в заблуждение и не отговаря на въпроса дали страда от някакво заболяване и не представя медицински документи.
2.Следва ли работодателят да събира информация за здравословното състояние на работника и служителя за всеки конкретен случай на уволнение? Следва ли работникът или служителят да дава информация и медицински документи за всеки конкретен случай на прекратяване на трудовия договор.
3. Следва ли да се ползва информация , станала известна на работодателя отпреди шест години и същият да преодолява закрилата въз основа на тези данни?
4. Следва ли страните по повдигнатия въпрос да бъдат равнопоставени?- работодателят да иска информация за всеки случай на прекратяване на трудовия договор, както и работникът или служителят да дава информация при всеки конкретен случай и съответно всяка от страните да носи отрицателните последици при неизпълнение на тези задължения, предвидени в Наредба №5/1087 год.
Касаторът е посочил , че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280 ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Посочените правни въпроси имат отношение към решаващите мотиви на въззивната инстанция, доколкото съдът е признал атакуваното уволнение за незаконно тъй като работодателят не се е съобразил със закрилата на чл. 333,ал.1,т.3 КТ.Същевременно обаче касаторът не е обосновал по никакъв начин изпълнението на посочените от него допълнителните основания, /критерии/ за допустимост на касационното обжалване. С изложението е представено решение № 75 от 10.02.2011 год. на ВКС по гр.д. №619/2010 год., ІV ГО , постановено при условията на чл. 290 ГПК, което има задължителен характер и може да обоснове критерия по чл. 280,ал.1, т.1 ГПК , ако поставения от касатора въпрос / въпроси/ са разрешени в противоречие с тяхното разрешаване в цитираното решение. Същото обаче има за предмет други правни въпроси, а не формулираните от касатора.
С оглед на горното не са изпълнени посочените кумулативни условия за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените разноски в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 242/12.02.2013 год. по гр.д. №79/2013 год. на Окръжен съд, [населено място].
ОСЪЖДА Обединен детски комплекс „В. Л.” [населено място] да заплати на П. К. С. – Я. от [населено място] направените в производството разноски в размер на 200 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: