О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
София , 04.03.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5529 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. В. С. от [населено място], чрез процесуален представител адв.П., срещу решение от 30.04.2013г., постановено по в.гр.д.№407/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 14.01.2013г. по гр.д.№506/2012г. на Несебърски районен съд, по предявения от Д. В. С. срещу Ж. И. Б. иск с правно основание чл.127, ал.2 СК упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Л. е предоставено на майката Ж. И. Б., а не на бащата Д. В. С., каквото е искането му; постановен е режим на лични отношения на бащата Д. С. с детето; присъдена е издръжката, дължима от бащата.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Ж. И. Б., чрез процесуалния си представител адв.М., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение, по предявения от Д. В. С. срещу Ж. И. Б. иск с правно основание чл.127, ал.2 СК упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Л. е предоставено на майката Ж. И. Б., а не на бащата Д. В. С., каквото е искането му; постановен е режим на лични отношения на бащата Д. С. с детето; присъдена е издръжка в размер на 100лв., дължима от бащата.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят, за да обоснове наличието на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване сочи, че въззивният съд е разрешил въпроса „за задължението за изслушване на родителите, съгласно чл.127, ал.2, вр. чл.59, ал.6 СК” в противоречие с ППВС №1/1974г. и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС. Доводите са неоснователни, тъй като поставения въпрос не е разрешен в посочената от касатора задължителна съдебна практика, която се отнася за приложението на чл. 59, ал.6 СК – родителски права след развода, а не при спор относно родителските права – чл.127, ал.2 СК и относно приложението на чл.59, ал.6 СК в това производство, който е поставеният въпрос от значение за конкретното дело.
Касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение с ППВС №1/1974г. относно обстоятелствата, които имат отношение към ефикасността на децата и на положението им. Съгласно ППВС №1/1974г. интересът на децата се преценяват с оглед на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания; трудови навици; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата и др. Доводи за неправилна преценка интереса на детето с оглед на тези обстоятелства са относими към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция се произнася само ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение.
Касаторът сочи и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не обосновава поставените въпроси да са от значение за развитие на правото и за точното приложение на закона. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението, а напротив – има позоваване на задължителна съдебна практика.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 30.04.2013г., постановено по в.гр.д.№407/2013г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: