2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
[населено място] 06.04. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №534 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Й. Б. от[населено място], срещу решение от 05.01.2010г., постановено по гр.д.№4743/2009г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 29.12.2008г. по гр.д.№1456/2008г. на Софийски районен съд, за отхвърляне на предявения от Н. Й. Б. срещу Л. Н. Ц. от[населено място], иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2/неправилно се сочи т.1/ и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Л. Н. Ц. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена е в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Н. Н. Й. Б. срещу Л. Н. Ц. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000лв.
Въззивният съд е приел за недоказан елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение на ответника. Приел е, че в жалбите на Л. Ц. не се съдържат твърдения за допуснати дисциплинарни нарушения от Н. Б., както е прието и от А. съвет-Пазарджик, за да откаже да образува дисциплинарно производство срещу него по жалбата на Ц.. Съдът е приел, че не съставлява противоправно деяние посоченото в жалбата на Л. Ц. до В. адвокатски съвет срещу отказа за образуване на дисциплинарно производство, че описаното поведение на Н. Б. е „арогантно”. Съдът е приел, че действително поведението на Н. Б. в конкретния случай е било морално укоримо и като го е оценила като „арогантно” ответницата не е осъществила противоправно деяние.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2/неправилно се сочи т.1/ от ГПК, се позовава на противоречие между поставеното решение и решения на ВКС. Решенията на ВКС не са представени, а от цитираните от касатора извадки не се установява противоречиво разрешаване на релевирания правен въпрос за противоправността на деянието. С приложените решения не е стоял за решаване разрешения с въззивното решение въпрос от значение за извода дали деянието е противоправно, а именно това дали изявленията представляват оценъчни съждения на ответниците, попадащи в правото за изразяване на мнение, подкрепени от конкретно поведение на ищеца. Релевираните от касатора въпроси за реторсия и съпричиняване не са разрешени с въззивното решение, поради което неоснователно се сочи от касатора противоречие на въззивното решение с решения на ВКС по тези въпроси. Въпросът: противоправно деяние ли е обективирането на обидни квалификации в жалба, не е относим към решаващите мотиви на атакуваното решение /че такива квалификации не се съдържат в жалбите на Ц./, поради което въпросът не е относим към достъпа до касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: въз основа на какви критерии следва да се преценява противоправността на деянието. Нормата на чл.45 от ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване и по приложението й има установена практика на ВКС, която не се нуждае от промяна и в съответствие с която е постановено въззивното решение. Във всеки конкретен случай съдът преценява дали е налице обективна обидна оценка или клеветническо твърдение, въз основа на което да може да се приеме, че ответникът със своето поведение действително, обективно и умишлено е нарушил правилата, защитаващи личността на ищеца и неговата обществена оценка и самооценка.
С оглед изложеното не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.01.2010г., постановено по гр.д.№4743/2009г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: