О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1389
София, 06.12.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1017/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. М. К. ЕГН [ЕГН], [населено място], чрез процесуални представители адвокати С. Д. и С. Х. против въззивно решение на ОС-Пловдив № 688/27.04.2012 г. по гр. д. № 373/2011 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на РС-Пловдив, 5-ти граждански състав № 3282/2010 г., постановено по гр. д. № 4240/2009 г., с което са отхвърлени предявените от В. М. К. против [фирма], [населено място] и И. У. Ю. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за осъждането им солидарно да заплатят на ищцата сумата 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди-болка, самота, отчаяние, поради загубата на съпруга й П. Д. К., вследствие възникнал пожар в жилището й на 28.07.2008 г., за който се твърди, че е възникнал вследствие неправилен монтаж на климатик, марка „О.”.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът твърди, че обжалваното решение е в противоречие със съдебна практика на ВКС и на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с мотиви, че неправилно е решен въпросът носят ли ответниците отговорност вр. чл. 261 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД за лошо изпълнение/неизпълнение-монтаж и въвеждане в експлоатация на климатична система в дома на ищцата, дали е положена достатъчна грижа вр. с чл. 302 ТЗ за изпълнението на работата, така че да се положат всички усилия да се избегнат настъпилите негативни резултати, дали са нарушени императивни норми за безопасност при монтаж и въвеждане в експлоатация на климатичната система в дома на ищцата, дали непроверяването /аргумент от неотразените данни в гаранционната карта на кл. система/на техническите особености на ел. мрежата, в която се въвежда климатичната инсталация за експлоатация съставляват лошо изпълнение/неизпълнение на възложената работа на ответника, вследствие на което са настъпили вредите. Посочени са и са приложени съдебни решения.
Ответниците по касация И. У. Ю. и [фирма] оспорват жалбата с писмен отговор от процесуален представител адвокат Е. К..
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение с препращане към мотивите му съгласно чл. 272 ГПК. Посочил е възприетата от първата инстанция правна квалификация на субективно съединените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД по отношение на физическото лице-ответник и чл. 49 ЗЗД по отношение на юридическото лице-ответник. Посочил е доказателствената тежест на ищцата да докаже елементите от фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане – деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, с изключение на вината, която по презумпция се предполага до доказване на противното по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Посочил е, че в конкретния случай доказателствената тежест на ищцата не е доказана по отношение на противоправното деяние и причинната връзка между деянието и настъпилата вреда. Възприето е заключението на съдебно-техническата експертиза по отношение най-вероятната причина за настъпване на пожара, а именно искрене, резултат от високо преходно съпротивление в мястото на контактуване на щепсела на климатика, включен в гнездото на разклонител.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. с разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. По въпросите, посочени в изложението в аспект на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:”Носят ли отговорност ответниците /вр. с чл. 261 и чл. 79 ЗЗД/ за лошото изпълнение/неизпълнение-монтаж и въвеждане в експлоатация на климатичната система в дома на ищцата, дали е положена достатъчна грижа вр. с чл. 302 ТЗ за изпълнението на работата, нарушени ли са императивни норми за безопасност при монтаж и въвеждане в експлоатация на климатичната система, непроверяването на техническите особености на ел. мрежата, в която се въвежда климатичната инсталация за експлоатация съставляват лошо изпълнение/неизпълнение на възложената работа на ответника, вследствие на което са настъпили вредите” въззивният съд не се е произнасял с обжалваното решение. Представените в тази връзка съдебни решения на състави на ВКС не са относими към конкретния случай. Доводите, заявени с уточнението на касационната жалба от 2.07.2012 г. за договорна отговорност на ответника-юридическо лице са заявени за първи път в касационната инстанция, а оплакванията за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения по отношение непопълване на делото с относими доказателства не са относими към предварителното производство по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Неотносимо към правния спор е и въззивното решение на САС № 820/29.10.2010 г. по гр. д. № 363/2010 г., а и няма данни да е влязло в сила.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд, 5-ти граждански състав № 688/27.04.2012 г., постановено по гр. д. № 373/2011 г. по касационна жалба от В. М. К. чрез процесуални представители адвокати С. Д. и С. Х..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: