Определение №3 от 6.1.2013 по ч.пр. дело №4940/4940 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3

София, 06.01.2013 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №4940 по описа за 2013 год.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Д. Ц. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Е. Й., срещу определение от 22.04.2013г. по в.гр.д.№254/2013г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено определение от 11.02.2013г. по гр.д.№670/2011г. на Радомирски районен съд.
Ответникът Н. Ч. Л. оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното определение на въззивния съд е потвърдено определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството на основание чл.299 ГПК.
Въззивният съд е приел, че спорът за собственост между страните за процесните имоти е разрешен с влязло в сила съдебно решение, с което по отношение на Н. Д. Ц. е прието, че М. М. Ч. е собственик на имотите, поради което производството по предявения от него срещу М. Ч. /починала в хода на делото, което е продължило в лицето на законния й наследник Н. Л./ положителен установителен иск за собственост на същите имоти е недопустим.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, за да обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, жалбоподателят сочи, че въпросът: „Може ли да се приеме идентичност на имоти при неизясняване на конкуренция на правните основания за придобиване на правото на собственост, регулационната история на имотите и точната им идентификация по чл.6, ал.1, б.”в”ПВ, както и при оспорено и непълно заключение на вещото лице” е от значение за точното прилагане на закона. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Поставеният правен въпрос не е такъв по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Отделно от това не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1 ГПК – жалбоподателят не обосновава наличието на посочената от него хипотеза на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на касационно обжалване, което е изискуемо и за касационното обжалване на определенията по чл.274, ал.3 ГПК. Жалбоподателят поставя въпроси, които не са разрешени от въззивния съд – за конститутивното действие на решението по чл.18ж, ал. ППЗСПЗЗ и по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ и за разрешаване на спора за собственост при съпоставяне на конкуретните придобивни основания. Въззивният съд е приел, че направените в частната жалба възражения са недопустими, тъй като са преклудирани като обстоятелства към момента на разглеждане на делото, с което е уважен положителния установителен иск за собственост на М. Ч.. Приел е, че твърденията на жалбоподателя не представляват нови обстоятелства по делото за собственост. Поради това поставените от жалбоподателя въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а доводи за неправилност на въззивното определение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се остави в сила като законосъобразно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 22.04.2013г. по в.гр.д.№254/2013г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено определение от 11.02.2013г. по гр.д.№670/2011г. на Радомирски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top