О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
София, 16.04.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2469 по описа за 2013 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на нотариус М. М., рег.№063 от регистъра на Нотариалната камара, чрез процесуален представител адв.Н.Х., срещу определение от 11.01.2013г., постановено по в.гр.д.№1064/2012г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено определение от 19.11.2012г. по гр.д.№1281/2012г. на Пернишки районен съд, с което е спряно производството по делото до приключване на наказателното производство срещу И. М. С. по ДП№16/2012г. на С. при Окръжна прокуратура-П..
Ответникът по частната жалба И. М. С. не взема становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционно определение, с което е спряно производството по делото до приключване на наказателното производство срещу И. М. С. ДП№16/2012г. на С. при Окръжна прокуратура-П..
Въззивният съд е приел въз основа на приложеното постановление за привличане в качеството на обвиняем от 12.11.2012г. на ищцата И. С. за престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1, вр.26, ал.1 НК, че е налице основание по чл.229, т.5 ГПК за спиране на производството по делото, тъй като престъпните обстоятелства са от значение за изхода на гражданския спор за законността на дисциплинарното уволнение на ищцата-служител от ответника-работодател нотариус М..
Поставеният от касатора въпрос: „Налице ли е и съществува ли такава преюдициална връзка и зависимост между изхода на трудовоправния спор по чл.344, ал.1 и 2 КТ при оспорване законосъобразността на извършено дисциплинарно уволнение по чл.190, ал.1, т.4 и чл.187, т.8 КТ с изхода на наказателно производство в досъдебна /или съдебна фаза/, когато не е налице идентичност между описаното в уволнителната заповед нарушение на работника от фактическа страна и описаното в постановлението за привличане на обвиняем деяние, която да е основание за спиране производството по гражданското дело на основание чл.229, ал.1, т.5 и т.4 ГПК”, не е разрешен с обжалваното определение – не е приета сочената в поставения въпрос идентичност, а е прието, че в заповедта за дисциплинарно уволнение се съдържат нарушения на трудовата дисциплина и за някои от тези деяния дисциплинарно уволнената служителка е привлечена като обвиняем – за съзнателно ползване на неистински официални документи пред съдията по вписванията. В заповедта за уволнение е посочено, че екземпляри от тези вносни бележки са прилагани към депозираните пред АВ-Служба по вписванията [населено място] документи за вписване и/или искания за получаване на съответната услуга, което нарушение е квалифицирано по чл.187, т.8 КТ – уронване доброто име на предприятието.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
В изложението се съдържат и доводи за неправилност на въззивното определение, които не могат да бъдат обсъждани, ако не бъде допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 11.01.2013г., постановено по в.гр.д.№1064/2012г. на Пернишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: