О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 978
София, 12.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи май 2012 год., в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 214/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез юрисконсулт Е. Ив. М. срещу решение по гр.д. №1719/2011 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е потвърдено решение № 1264/29.03.2011 год. , поправено и допълнено с решение №1569/14.01.2011 год. , постановени по гр.д. №14572/2010 год. на Варненския районен съд, ХХV състав в частта , в която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Вичка И. Д. , извършено със Заповед №344/02.08.2010 год. на управителя на [фирма] , същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Чистач” в отдел „Техническа експлоатация” и дружеството е осъдено да заплати сумата 2 471,04 лв. като обезщетение за оставането и без работа за времето от 02.08.2010 год. до 02.02.2011 год. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане и са присъдени разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението.
Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.
Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация Вичка И. Д. от [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване и основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване.
На първо място посочените в изложението процесуално правни въпроси „относно задължението на съда за обсъждане на всички доказателства поотделно и съвкупност……, за разпределението на доказателствената тежест в процеса ,…. за доказването на твърденията на ищцата за фактите с частни документи, съдържащи удостоверителни изявления за изгодни за ищцата факти и за доказателствената сила на частния документ според закона ,както и за задължението на съда да се произнесе относно доказателствената сила на частния документ” така както са формулирани и обосновани съставляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения /, касационно основание за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК/. Като такива тези оплаквания могат да бъдат предмет на обсъждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
Във връзка с поставените материалноправни въпроси , ВКС, състав на 3-то го. приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, че към датата на уволнението ищцата е била член на основна синдикална организация / О. / към К., че Браншовият колективен трудов договор, на който същата се е позовала, е бил валиден и същият се е прилагал към дружеството работодател в качеството му на член на „ Съюз на В и К операторите в България” , който е една от страните подписали договора. Посочено е ,че договорът обвързва дружеството ответник и по силата на чл. 51б,ал.4 КТ, предвид издадената Заповед № РД 01-161/16.02.2010 год. на Министъра на труда и социалната политика за разпростиране на неговото действие във всички предприятия от посочените в заповедта икономически дейности .С оглед на това съдът е приел, че ищцата се е ползвала със синдикална закрила като на осн.чл. 76 от БКТД работодателят е следвало преди уволнението да изиска писмено съгласие от ръководството на синдикалната организация в предприятието . Приел е, че по делото това не е установено при условията на главно и пълно доказване и само на това основание уволнението се явява незаконно. Независимо от това съдът е изследвал и изложил мотиви и относно това дали е било налице и посоченото в заповедта основание за уволнението , а именно „намаляване обема на работата”. Въз основа на данните по делото е направил извод, че това фактическо и правно основание не е налице.Като незаконосъобразност на издадената уволнителна заповед съдът е посочил и това, че работодателят не е извършил подбор съгл. чл. 329 КТ като по делото не е установено, липсата на други сходни длъжности с длъжността на ищцата , между които подборът да бъде извършен. За да уважи обусловения иск по чл. 344,ал.1,т.3 ГПК съдът е приел, че за 6 месечния период след уволнението ищцата е останала без работа като за това се е позовал на данните от трудовата й книжка, която е била представена в оригинал за извършване на съответната справка.
Предвид изложеното изходът на спора относно незаконността на уволнението е обусловен от изводите на съда за наличие на синдикална закрила и липсата на съгласие на синдикалния орган по чл. 333,ал.4 КТ . С оглед на това посочените от касатора материалноправни въпроси, свързани със задължението на работодателя да извърши подбор / №4 в изложението/ и досежно белезите на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение „намаляване обема на работа” /№6/ не следва да се обсъждат. Същите макар и да са били предмет на обсъждане във въззивното решение, не са е обусловили изхода на спора и в този смисъл не са правни въпроси по чл. 280,ал.1 ГПК.
Невярно е твърдението , че съдът не се е произнесъл по възражението относно валидността на заповедта на Министъра на труда и социалното дело относно действието на БКТД като е приел, че не дължи произнасяне по него. Според касатора, по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с Р №964/30.12.2009 год. по гр.д. №3306/2008 год. на ВКС,ІІІ г.о./ въпрос № 5/. С въззивното решение тава възражение е обсъдено като съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите компетенции, поради което не е недействителна.
. Предвид изложеното, не се налага обсъждане на визирания допълнителен критерий / основание за допустимост/ относно тези въпроси по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и посочените за тяхната обосновка решения на ВКС.
Касаторът не е обосновал посоченото във връзка със втората група въпроси / т.ІІ от Изложението/ основание за допустимост по чл. 280,ал.1 т.3 КТ. Независимо от това следва да се посочи, че по въпросите относно точния смисъл на разпоредбата на чл. 333,ал.4 КТ ,относно предпоставките , които установяват задължението на работодателя да поиска предварителна съгласие за уволнението на работник или служител, който се ползва със закрила, установено в К. и относно прилагането на ограничителното правило на чл. 417 ГПК има създадена съдебна практика, в съответствие с която е и произнасянето на въззивния съд .
С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1148/12.10.2011 год. по гр.д. №1719/2011 год. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: