О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
[населено място] 24.06. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №2930 по описа за 2014 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Н. Н. от [населено място], срещу определение от 20.12.2013г. по ч.гр.д.№13178/2013г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на Л. Н. Н. за освобождаване от внасянето на държавна такса по частна касационен жалба срещу определение от 20.12.2013г. по ч.гр.д.№13178/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 23.08.2013г. по гр.д.№30525/2013г. на Софийски районен съд за оставяне без уважение молбата й за освобождаване от държавна такса и без уважение молбата й за предоставянето на правна помощ за процесуално представителство по частната касационна жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение молбата на Л. Н. Н. за освобождаване от внасянето на държавна такса по подадената от нея частна касационен жалба срещу постановеното въззивно определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за оставяне без уважение молбата й за освобождаване от държавна такса и без уважение молбата й за предоставянето на правна помощ за процесуално представителство по частната касационна жалба.
Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по производството по делото не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. При преценката за основателност на подадената молба за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Частната жалбоподателка е декларирала, че е на 39-годишна възраст, че е неомъжена и че средствата за издръжката й се осигуряват от нейния баща; че притежава собствеността върху два апартамента в [населено място]. Не е ангажирала доказателства за наличие на обективни причини, препятстващи я да получава доходи от трудово възнаграждение.
При така декларираното семейно и имуществено състояние, както и с оглед възрастта на частната жалбоподателка, която е в трудоспособна възраст и няма данни да е инвалидизирана, правилно въззивният съд е приел, че няма основание да се признае, че частната жалбаподателка не е в състояние да заплати държавната такса по подадената частна жалба в дължимия размер от 15лв.
Преценката на съда, дали страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение по чл.23, ал.4 ЗПП, се извършва по същите законови критерии, по които се преценява липсата на възможност страната да заплати такси и разноски в производството по чл.83, ал.2 ГПК. И в двата случая съдът преценява доходите на лицето или на семейството му, имущественото и здравословно състояние, трудовата заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, затова изложените съображенията по приложението на чл.83, ал. 2 ГПК, касаят и приложението на чл. 23, ал. 4 ЗПП, към които правилно съдът е препратил, обсъждайки искането за предоставяне на безплатна правна помощ, правилно прието за неоснователно при данните за семейното и имуществено състояние на частната жалбаподателка, която е в трудоспособна възраст и не е ангажирала доказателства за наличие на обективни причини, препятстващи я да получава доходи от трудово възнаграждение.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се остави в сила като законосъобразно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 20.12.2013г. по ч.гр.д.№13178/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 23.08.2013г. по гр.д.№30525/2013г. на Софийски районен съд за оставяне без уважение молбата й за освобождаване от държавна такса и без уважение молбата й за предоставянето на правна помощ за процесуално представителство по частната касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: