3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София, 31.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 1162 /2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на К. В. М. от[населено място], чрез адв. Н. С. и С. Б. Б., чрез адв. С. Й. от[населено място] срещу решение №1357 от 04.11.2009 год. по гр.д. №478/2009 год. на САС, ГК, 4-ти състав .
К. В. М. обжалва решението в частта, в която е обезсилено решението на Софийски градски съд , ГО, 1-ви състав от 08.07.2008 год. по гр.д. № 1425/2006 год. , с което съдът се е произнесъл по иска на този касатор като правоприемник на В. Г. М. против П. Д. П. за заплащане на сумата 13 645 лв. главница и неустойка в размер на 21 900 лв. , дължими въз основа на цесия от 30.12.2005 год. и прекратява производството по този иск;
Оставено е в сила решението в частта , с която са отхвърлени исковете му против П. Д. П. за заплащане на сумата 71 700 лв. / разликата над 21 900 лв. до 93 600 лв. /, представляваща договорна неустойка по договор от 14.12.2001 год., дължима по договора за цесия от 30.12.2005 год., сключен между С. Б. Б. и В. Г. М. и за установяване , че вземането, прехвърлено с договора за цесия включва и договорна неустойка по т.2 от НА за договорна ипотека № 087, т.ІІ, рег. №6364, нот. д. №204/2001 год. на нотариус В. А..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се същото да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на САС.
С. Б. Б. чрез адв. С. Й. обжалва решението в частта, в която след като частично е отменено първоинстанционното решение по гр.д. № 1425/2006 год. на СГС, е признато за установено по отношение на него , че П. Д. П. не му дължи сумата 21 900 лв. неустойка за периода от 14.03.2002 год. до 14.03.2003год. по договор за заем от 4.2.2001год. , обективиран в НА за договорна ипотека № 087, т.ІІ, рег. №6364, нот. д. №204/2001 год. на нотариус В. А., както и в частта за разноските.
П. Д. П. от[населено място], чрез адв. П. М. оспорва допустимостта на касационното обжалване, така и касационните жалби на двамата касатори по същество, в представени по делото писмени отговори по чл. 287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок , от страни, които имат право и интерес от обжалване на въззивното решение , в съответните части и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбите, обусловена от редовността им , за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение , е необходимо да се изпълнени допълнителните критерии по чл.280,ал.1 ГПК.
На първо място следва да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело, както и да е посочено и обосновано поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване,визирани в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая това изискване не е изпълнено. Съображенията за това са следните:
По касационната жалба на К. В. М.:
Същият не е представил изрично изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1ГПК, въпреки дадените от въззивният съд указания .
В касационната жалба на този касатор се сочи , че материално-правния спор по делото е решен в противоречие с практиката на ВКС и се решава противоречиво от съдилищата.
Конкретен правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, не е формулиран.
Въз основа на доводите в касационната жалба и представеното допълнение към нея като такъв въпрос може да се уточни и конкретизира този относно съществуване на законова възможност съдът да признае постигната между страните договореност за заплащане на неустойка при неизпълнение на главно задължение за нищожна, като противоречаща на добрите нрави.
Този въпрос, уточнен от съда с оглед правомощията му по т.1 от ТР №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, обаче е бил предмет на разглеждане във връзка с предявеният от П. Д. П. срещу С. Б. отрицателен установителен иск, че не дължи посочения в изпълнителния лист срещу него размер на неустойка поради противоречието й с добрите нрави и разрешението, което съдът е дал по него във въззивното решение, няма отношение към постановеното досежно М. решение. Предявеният от него / М./ иск за неустойка при усл. на чл. 181 ГПК / отм./е отхвърлен по съображения, че договорът за цесия няма за предмет прехвърляне на вземане за неустойка.
С оглед на това, липсва въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК в смисъла посочен по- горе.Като последица, не могат да бъдат обсъждани представените с касационната жалба на този касатор решения на ВКС и др. съдилища, както и сочените допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
По касационната жалба на С. Б. Б. :
И този касатор не е представил изрично изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. Както в касационната жалба, така и в представеното уточнение от него, се навеждат доводи, които имат характер на оплаквания за неправилност на постановеното решение, поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Същите обаче могат да бъдат предмет на разглеждане едва в производството по чл. 290 ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Непосочването на правен въпрос и в случая не дава възможност да се обсъждат допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК на които касаторът се позовава в представеното „уточнение на касационната жалба”.
Доколкото посочването на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, липсата на такъв е основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1357 от 04.11.2009 год. по гр.д. № 478/2009 год. на САС, ГК, 4-ти състав по касационните жалби на К. В. М. от[населено място], и С. Б. Б. и двамата от[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: