О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
София, 25 юни 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1815 по описа за 2013год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от прокурор при Апелативна прокуратура – П., в качеството си на страна по чл.10 ЗОДОВ, срещу решение от 22.11.2012г. по гр.д.№1238/2012г. на Апелативен съд – П., в частта, с която е потвърдено решение от 06.08.2012г. по гр.д.№32/2012г. на Смолянски окръжен съд за уважаване на предявения от М. А. Ч. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 /сега т.3/ ЗОДОВ за сумата 15000лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Постъпила е касационна жалба от М. А. Ч. срещу въззивното решение в останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част до претендирания размер 60 000лв. и след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен иска и за резмера над 15 000лв. до присъдения от първата инстанция размер 25 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Прокуратура на Република България не взема становище по жалбата.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на М. А. Ч. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 15000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл.282, ал.2, вр. ал.1 НК, по което е оправдан. След частична отмяна на първоинстанционното решение искът е отхвърлен за размера над 15 000лв. до присъдения от първата инстанция размер 25 000лв. и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска до претендирания размер 60 000лв.
В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите, за да обосноват допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поддържат, че въпросът за приложението на чл.52 от ЗЗД е решен противоречиво с въззивното решение и с приложените решения. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, срокът на изтърпяване на марката „задържане под стража”, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Касаторът-ищец сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС №4/1968г., а касаторът – страна по чл.10 ЗОДОВ сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с т.11 на ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК, ВКС, като считат, че не са отчетени обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението. В изложенията се съдържат доводи, които не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към касационните основания по чл.281 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване – при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ГПК/, а не в производството по допустимост на касационното обжалване /чл.288 ГПК/. Касаторът – страна по чл.10 ЗОДОВ, не сочи въпрос, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТРОСГК №3/2004г., т.3. С въззивното решение и с ТР 3/2004г. безпротиворечиво е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, поради което неоснователно се поддържа противоречие на въззивното решение с ТР №3/2004г.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на 22.11.2012г. по гр.д.№1238/2012г. на Апелативен съд – П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: